Ти,мое смугло момиче,
Си див мак с корени лудост
В артериите,жилите,пръстите.
Задъхан,жадно те вдишвам.
За теб бих бил филм,италиански.
Филм-галимация,набързо написан
От развален поет,щастливо умислен
И заснет в къща,обрасла в къпини.
Виждам те върху шкафа в кухнята,
Този до заглъхналия хладилник.
С колене към гърдите,белеща ябълка
А по обелките и полепват прашини.
Отварям бутилка вино,тръпчиво
И те поливам,гледайки как
Червени вадички нетърпеливост
Целуват глезените на дивия мак.
Следва финал,а след финала е тъмно.
Безумно.Безсънно.
Безвъзвратно моето смугло момиче
Обичам.Бездънно.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар