вторник, 27 април 2010 г.

Дъждът и Новото


Oтивах на първото си заниятие
И ме намокри пролетно дъжда,
Пое ме във влажните си обятия
И отми натрупалата се по мен ръжда.

Дъждът е вода,а тя е живот
Си казах и забавих крачка,
Сляха се капчиците дъжд и пот,
Претича дама с чадър.Глупачка!

Бяга от свободата да си мокър до кости
да не бързаш и да си винаги точен,
бяга от прозрачните и чисти гости
бяга,а върти се в кръг порочен.

От дъжда се настива и излизат петна,
Ще се скрие тя зад извинения и опит,
И в търсене на своята защитна стена
Ще се срине самотна с метален грохот.

Непорочно кадифени са топлите капки,
Като усмивката на малко момиче,
Като благоуханието на бабините сладки,
Като да кажеш за първи път ”обичам”!

събота, 10 април 2010 г.

Нашият главен герой

Сам,напълно сам беше
и нашият главен герой,
и все по-сиво твореше,
сред киша и леден порой.

Опита се да чете,
но книгите го направиха нещастен,
опита да чувства като дете,
но на мислите си беше подвластен.

Сам,но свободен
се бореше със живота,
но не беше способен
да се пребори със скота

вътре в себе си той беше роба
на всички други хора,
сам беше паднал в гроба
от безсилие и от умора.

Никак не беше изплашен,
усещаше се готов,
нахлузи панталона прашен
и закрачи към светлия ров.

Спасението му щеше да е безславно,
но все пак спасение,
премина по пътя си плавно
срещайки всеобщо презрение.

Дори по последния си път
той сякаш им натякваше,
по-достойна е младата му смърт
пред тяхното бавно увяхване.

Напълно естествено и нормално
сякаш бе всичко това,
така му се пада,там му е мястото
да натяква изпод пръстта.