четвъртък, 11 август 2011 г.

Затвор

Живея в хубав затвор
Просторен.
С удобно легло и големи прозорци
Неизмити.
Мърсотията по тях извива ръцете на слънцето
И то влиза с нежелание вътре,намусва се и излиза.

Стените са криви,но бели
Като зъби на третокласник
Преди да започне да се тъпче с бонбони.
Нямам лампа,само няколко изморени свещи
Имам маса.Не я харесвам.Оставих я в ъгъла,коленичила,
да помисли над поведението си.

Шарено по краищата е,а вътре сивее паяжина
От празните кухненски шкафове мирише на празнота
Извивките на леглото са правени от машина
И дразнят със своето съвършенство.

Ваната ми е готова,чувам как балончетата на пяната се разтварят
И ми нашепват разпенено да се потопя във водата
За да измият натрупания по мен затвор.

Влюбен в любовта

Влюбен съм във любовта
Избирам кречетални думи
Аритмирам,не спя и сънувам
А тя бе толкова мека и галеща.

Прободе ме като шипков храст
И кървя бавно
Оставяйки червени следи по снега
А през юли е толкова слънчево.

Едва долавям пулса си
Пак мисля за нея
Ще отида до нашето дърво
В което издълбах буквите ни.

Благодаря ти,че ми остави твоя снимка
Изгорих я,а после слепих пепелта
Ще зарасна,по-друг и пораснал
Но винаги ще обичам любовта.

Сега


Минавам на кирилица и започвам поредния си разказ,който едва ли ще довърша.Животът ми се е превърнал в недовършен разказ.Лутания,бепричинно щастие и причинено нещастие,красота и погнуса,понеделник и петък.Вървя в този разказ и си мисля колко превзето е да си си главен герой.Но никой друг не заслужава да живее в такъв разказ.
Сега.Колко ли трае сега?Толкова,най-вероятно.Последното истинско сега продължи 16 часа и 25 минути.Здравей,казвам и и я целувам по бузата.Подранил съм за срещата,тя-също.9 без 10 на Попа.Надявах се 10те минути да погледам влюбени,притеснени,очакващи хора,но всъщност предпочитам да гледам нея.Вървим по Графа,тя ме държи под ръка,ухае на Императрица и има бонбонено розово червило,което искам да остане навсякъде по мен.Влизаме в Хамбара,сами сме,гледам очите и и те се усмихват.Тя не обича уиски,аз пия голям Джак.Седим на дървена пейка,слушаме Адел,свещите се отразяват в лицето и и сенките ту я докосват нежно,ту сграбчват властно.Говорим за секс,както могат да говорят за секс само 2ма души,които обичат секс.Без табута,без недоизказани истини и премълчани лъжи,брутално и истинско.Харесва ми,тя също не знае с колко хора се е чукала,тази вечер ние сме животни,бозайници и нищо друго няма значение.Нощна София в неделя.Навън се изсипва порой.Искам да я чукам под тежките му капки,да я усетя и подчиня,докато водата се стича по извивките на тялото и.Не го правя,предпочитам да я гледам срещу себе си.Карам я да говори на езици,които не разбирам.Това ме подлудява.Искам да изкрещя в лицето и „Кучко”!Оставям и този импулс да ме напусне,прекалено красива е.Тръгваме из малките улички с локви по тротоарите.Държи ме под ръка и ме кара да се чувствам силен.Отиваме в друг бар,който тя милиони пъти е подминавала несъзнателно.Стени от бетон и красиви мебели.Контрастно е,както трябва да бъде.Пием коктейли,докато тя ми разказва за семейството си.Обичам хора с истории.Обичам да се гмуркам в историите им,да попивам историите им,да открадвам историите им.Целувам я.Не е неловко,и двамата усещахме,че трябва да се случи.Целувам я още няколко пъти и и предлагам да се разходим навън.Вървим малко,сядаме на един парапет и започваме да спираме времето.Все се намира някоя заблудена кола,която разрушава идилията.Представяме си замръзнала София и само ние двамата,щуро крачещи между светлините.Деца.
Огладняваме,хапваме нещо набързо и и предлагам да дойде у нас.Возим се в такси,не си спомням шофьора.Май беше намусен.В леглото ми сме,а аз не искам просто да я изчукам.Целувам челото и,бузите и,брадичката и,а тя казва,че се целувам като Папата.Смеем се,правя магии с магическата пръчка на сестра ми.Много вълшебства за една нощ.Не ни се спи,а тя е толкова влажна.Накрая я сграбчвам и обладавам.Магическо чукане.Не си спомням подробности,просто беше така,както трябва да бъде.Животинско отвън и човешко отвътре.Трудно се разделяме сутринта.Тя замина след няколко дни.Аз останах по-дълго.

Позитивна история


Моята позитивна история започва някъде на обяд,мързеливо,с гурели и татуировка от молив за очи върху лявата ми гърда.Има сърце и стрела,женско име,телефонът не се чете.Колко сладко.Плискам очите и вече знам къде съм,още едно плисване и знам кой съм.Продължавам да се плискам,но така и не узнавам защо съм тук.Нищо,връщам се в леглото и там лежи една млада жена,крехка и нежна,с бримка на левия си чорап,с крака,които те предизвикват да ги обичаш,а не да разтваряш нагло.Обожавам да обезчестявам жените,да вадя демоните от тях,да ги настръхвам с целувки,а после да връзвам и пляскам силно.Разтварям краката и нагло,облизвам я и я оставям да потрепва под дъха ми.
Тя няма име.Хората нямаме имена.Имаме полови органи и илюзии.Тя е тук,защото аз съм я повикал.Ще остане колкото и позволя и няма да има търпение да и се обадя отново.Моята позитивна история започва след като изпратя жената.Усмихвам се с притворени очи,докато тя обува панталона си.Не понасям жени с панталони,тя има крака,които всяка рокля би обикнала.Всяка рокля и аз.Няма нищо по-дразнещо от съвършенството-толкова е банално,че ти идва да изсипеш кофа с блажна боя отгоре му.Чао,казвам и.Тя слага своето цветно фишу,замисля се за секунда,навежда глава и си тръгва.
Моята позитивна история започва.
Като всичко позитивно,и тя е клише.Пеш из улиците,плюещи плочки,несъгласни да бъдат настъпвани,познатата свръхсетивност и уюта на олющените стени.Вървя.Хубава жена беше тази днес.Тя ме потърси,чела един стар разказ и искала да си говорим за проститутки.Накарах я да извади молива си за очи и да ми нарисува сърце,точно върху моето,а после и разказах долните си истории.Тя поиска да я чукам като проститутка.Не я целунах,тя гледаше настрани.После не понечи да вземе душ.Облече се и не каза нищо.
Обичам да обикалям София и да си мисля за жени.Всяка улица ми напомня за някоя изветряла авантюра.На всеки ъгъл някой някога е бил целунат.Всяко боклуджийско кошче е било венчавано под ръцете на влюбени хора,вяращи,че едно нищо и никакво кошче не може да ги раздели.Или разходките по релсите,когато вечер не минават трамваи по Графа.И малките откраднати жестове,леко запотените ръце и смеха.Смеещи се очи,това виждам.Сам съм,вече е тъмно и се кани да вали.Мисля за хората,щастието и удоволствието.Удоволствието има едно предимство-съществува.Ще вляза да изпия едно голямо,а когато изляза,вероятно ще вали проливен юнски дъжд,който ще трие следите на щастливите хора от улиците и ще дава още слюнка на плюещите плочки.
Изпих няколко и навън е свежо.Дъждът не е измил ългите на улиците,боклуджийските кошчета и релсите.Почистил ги е за написването на една нова позитивна история в центъра на София малко след полунощ.

Емоция


Не мога да пиша за емоции.И природни картини не описвам хубаво.Понякога съм писател,който не пише,друг път-неписател,който пише.Имеше време,когато жените ме вдъхновяваха.Сега от тях пръстите ми се сковават.
Казвам се Августин Господинов и не харесвам името си.Превзето е и хората очакват от мен да мога да пиша стихове с това име или поне да мога да жонглирам,знам ли.Много е дълго,прякор нямам.Името ми звучи като лекарство.Августин-без лекарско предписание,преди употреба прочетете листовката.Роден съм през септември.
Стига измишльотини,не се казвам Августин и пръстите ми се сковават от липсата и.Умирал ли си наскоро? Умирането би трябвало да е момент,а не етап.Аз умирам от известно време,защото Елена не ме гледа с очите на сърна.Най-детско чистите очи има Елена и докато си ги спомням,моите се замъгляват.И усмивката и не ти оставя друг избор освен да я обичаш.А тя се усмихваше много.Всъщност всичко в нея се усмихваше.И има гъдел,много гъдел има Елена,ядосва му се и се съпротивлява с малките си усмихващи се юмручета.Знам,че стените са тънки и съседите не обичат елениния гъдел както аз,знам и че много силно хапя,знам и че накрая ще заспи,сгушена върху мен,със старата ми тениска,която ще покрива едва-едва дупето и.Всичко знам за Елена,защото аз бях един откривател и обичах да се гмуркам в историите и,или да изучавам отблизо ушите и,понякога да ги ям,а понякога да ги целувам като Амели Пулен.Знам и колко бенки има,знам,че тя си ги обича и те я правят по-специална от всички красиви Елени.Една такава Елена е тя.Отвеяна я помня.Жена на 17 и момиче на 20.
Винаги съм се гордял,че Елена е с мен.Хубаво е да имаш хубава Елена.След нея хаосът ми изглежда подреден,а смисълът-безмислен.Елена е емоция.Емоцията е да прескочиш Елена на прескочи кобила.Или неволно да я разплачеш,защото си си такъв,а после да и четеш стихове,защото си си такъв.Елена е да презираш света и себе си,че не променяш света.След Елена не се умира лесно.Тя е като картина на Брито.Шарена я познавам тази Елена,като шарена сол.И е рошава.Има жълтурче зад ухото си и очила върху гръцкия си нос.Как да не изядеш този гръцки нос?
Гиздава също я помня.Вълшебна е,като си сложи рокля,магическа,когато я свали.И аз пак я харесвам най-много сутрин,когато и отварям по някой буркан време.Силна е тази Елена,страхуваше се само от един бял тигър по стълбите към пералното помещение.И аз бях някак по-героичен до нея,по-голям,по-мъж(ко).
Това е Елена,жената,без която ми е студено,без която не подскачам и без която пръстите ми се сковават.Виждали сте Елена,тя е около вас,защото Елена е емоция :)

Човече

-Здрасти,човече.Какви са бъдещите ти творчески планове?
-Млъквай и давай по същество.
-Къде те хващам?
- В момента съм притиснат от обстоятелствата,на няколко километра в облаците.Не съм друсан,летя в самолет,пълен с курви.Дамата до мен има тигрови ботуши,а най-изненадващо върху бомбетата им се мъдри леопард.
-Едно време си падаше по такива,човече.
- Вчера щях да се отказвам от жените.Депресирам се от отчаяните жени.Не чувстват,мислят,не се наслаждават,правят планове.В момента седя и ям изсъхнал студен сандвич,сервиран от стюардеса на около 30,с много тънки глезени.Върти дупето си,когато минава по тясната пътека,парадирайки със своята любезност,а аз не мога да преценя дали е с прашки или бикини.Мистичен ход от нейна страна,браво,имах нужда от малко изненада.Пред полуфабрикатите всички сме равни.
-България?
- Казаха ми да не се връщам.Много хора ми го казаха в последно време.И ето ме,отлитам с курвите.
-Не мога да ти помогна,човече.
- Приземявам се,човече,мъкна шибания куфар до автобуса,после го качвам в стаята си и няколко дена ще го заобикалям,не искам да го пипам,а и още имам чисти чорапи.Изкаляли са го,напомня ми на България.Кален и китайски,със счупени дръжки,в него има судждук и лютеница,загънати във вестник.Ухае на родителско старание.Мило. Иначе носталгия нямам – каквото се яде там, се яде и тук.За приятелите ми е мъчно, но като ги видя след годините и промените, всичко се получава малко насила и дори общият ни спомен стои изкуствено.
-Този следобед?
- Университет.Същите въпроси,същата мъгла вместо отговори.От малък ме плашат да не бъда мъгла.Няма смисъл,отварям лаптопа си пиша 2-3 мейла.Вежливи,аз съм вежливият лос.Огладнявам.
-Преди години бих ти казал да ми ядеш благините.Разделно.
-Преди години бих ги пасирал преди това.Седя в мензата и чета Буковски.Шибано копеле,или е много предсказуем,или се е сетил да опише мислите ми преди 30 години.Наял съм се,фрикасето беше ужасно,десертът беше глетав,само варените моркови ставаха.Ако варените моркови изобщо могат да стават за нещо.
-А твоят морков става ли?
-Имаш бъдеще в журнализма-пропит си с избледняваща провокативна оргиналност. Около мен минават хора,сенки и остатъци.Облечени,с еднотипни коси и шалове.Дрехите правят човека,а аз виждам всички голи.Другарката пред мен има незабележими цици,виждам я как се чука,когато се чука,и не сваля сутиена си.На хоризонта крачи гордо конте,лъснато и зализано.Виждам косматия му задник да се катери върху проститутка на 17-то число всеки месец.Дрехите са,за да покриват несъвършенствата,черупка,човече.Ти си охлюв,жалко че не си гол.Разликата между човека и охлюва е,че човекът невинаги оставя следа.Шибана суета,шибан охлюв.
-Голи жени?
-По-добре от голи охлюви.Не,жените са толкова красиви,когато са с излишни дрехи.Преди си представях какво се крие под тях.Научих се,че разновидностите са незначителни.И все пак има страшни тела.Мъжете са винаги абсурдни.Често си представям как приятелите ми чукат и после ми е трудно пак да си играя с тях.Само моят секс ми изглежда законово и нагоново оправдан.Останалите са извратеняци,чекиджии и имат космати задници.
-Светът е гол?
-Виждам всички голи,описани,отписани,класифицирани и носещи етикети с име и фетиш.Тъжно ми е за хората без фетиши.И за тези,които не мастурбират.Най-жалки си остават тези,които чукат на точна дата...собствените си жени.Жените ме отегчават,собствеността би ме погубила.Не искам да ги докосвам,не искам да задоволявам,не искам да правя комплименти и да внимавам какво казвам.Не искам се чувствам глупаво,когато не свършим заедно.Не искам да свършвам в латексова чантичка.Искам само секс и несподелени емоции.Не се сещам за по-банално нещо от влюбения човек.Многословно лайно без въображение.
-А ти си многословно лайно с въображение?
-Да,в цялата му прелест.Това съм аз,една пиявица.Аз съм пиявица и смуча от лицата на хората.От техните несъвършенства,от брадавиците им,от бръчките им,от плешивите им темета,от двойни брадички и космите в носовете.Чувствам се сигурен,когато го правя,значи аз съм една уяла се пиявица.
-Не мога да ти помогна,човече.Мислиш прекалено много,върни се на повърхността,изплувай.
-Не мога,човече.Чувствам се добре,само когато се давя.В женска отпусната и застаряваща плът,в лица с брадавици,в огледалото,когато съм друсан.
-Има 2 типа хора-такива,които разделят хората на 2 типа и тези другите.
-На мен всички ми еднаквеят.Изморяват ме хората,а не мога да отида в манастир,защото не вярвам в Бог.
-Не мога да ти помогна,човече.
-Гледал ли си скоро някого в очите?Ти си путка,едва ли ти стиска.Отклоняваш погледа си,не искаш да се издадеш.Гледаш в земята,човече,това ти носи сигурност,гледането в очите носи само опасност от удавяне.Гледането в очите е тъга,огледало и въпрос на визия.То е борба,блицкриг,всичко или нищо.
-Не мога да ти помогна,човече.
-Добре бе,разбрах!Изчезвам,човек е човек,когато е на път...или на кръстопът...или на кръст.