сряда, 1 юли 2009 г.

Приказка за честта


В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.

Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.

В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той "In vino veritas!"
Ще бъда пред теб откровен!

Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!

Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
веичах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.

Възпламнах от ревност, и в черна омраза
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.

Намислих чрез подвизи чудни да блесна —
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.

Отчаян, окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човек без капчица чест!"

Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"

Един господин ме целуна: "Ах, братко,
и ти ли!... Ей, кой да те знай!"
Две хубави дами ми казаха сладко:
"Елате в нас утре на чай!"

Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.

И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник; но... винаги с чест!"...

И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.


"Червен смях", 14 март 1923

Жената


Жената-вдъхновение е рядкост,
но е удоволствие за сетивата,
и пак в главата ми върти се пакост,
и без предпазител е мъжката граната.

И е готова да избухне и да те разкъса,
и ще те боли, и ще ти хареса,
ще излъчваш бяло сияние и черна покруса,
не, няма по-красива от теб, принцесо.

Обичам да ти свалям звезди,
обичам и да се правя на оригинален,
обичам и да се събуждам, облян в мечти
и да се давя в палави желания.

Създадена си да даряваш удоволствие,
а то идва след плътта,
върни ми разума...мой си е...
не...недей...и пак облива ме потта.

Но не от тази гадната,
това е потта на удоволствието,
това е магията от вечността открадната,
това е да си бил с жена...

Избори



И пак се точи поетически първак,
и пак съм като джибре киселяк,
пиша стихове аграрно чисти,
неопетнени като родните ни комунисти.

И избори текат забавно,
президентът-президент,ракията-ракия,
да си искрен не е меродавно,
да си искрен в родната помия.

Дали подлизурко,или гъзолизец храбър,
а може би и дупедавко,
да ти попадне в задника метален габър,
дееби и тъпите лайнари ни управляват!