събота, 30 януари 2010 г.

Германия в 1000 думи

В Германия съм от около 4 месеца и не съм вникнал в бита и културата на немския народ особено много,но когато си говоря с близки,роднини или пък свалям българки,всички проявяват солиден интерес как е по немско,вярно ли е,че швабите са руси,подредени и студени,пият бира и карат Голф-ове...хората обичат клишетата,те им дават малката доза сигурност в обърканото им ежедневие и упорито се придържат към тях.Тези от предишното поколение,веднъж забили някоя източногерманка по морето,са верни до гроб на идеята за реда,окосмяването и бирата.А моето поколение ли-почти не познавам хора от моето поколение,на които все още им стиска да отидат на море без лаптопите си и да забиват мацки...така че и те се опияняват от преувеличените истории на бащите си и клишетата продължават да живеят статично в динамичния ни свят.
Но какво става,когато,нахъсан от цялата рода да отидеш и да им покажеш на тия неграмотници в Германия колко сме умни българите,ти попаднеш на място,където не те пускат в най-яките клубове,ако си изтупкаш лъскавата кола отпред,хората с пирсинги по цялото лице говорят като потомствени аристократи,трудно различаваш половете и се чувстваш културно и емоционално изостнал.Всъщност изостаналостта в това отношение е един от големите плюсове на България,защото определено в големите европейски столици виждаш като с машина на времето накъде се е опътила и нашата родина и че опадъкът на нашето общество е неизбежен.Но все пак си изостанал...нямаш нито една придобита дупка по тялото си,и кецове нямаш,и косата ти е в един единствен цвят,който пък от своя страна не би отивал на нито един модерен шал...подстригваш се и гледаш да си спретнат,но от километри миришеш на източноевропеец.Водиш едни и същи монотонни разговори,защото за повече не си достатъчно добре езиково подкован,а и кой иска да си говори за живота с един българин.Философстването е приоритет на хората с шалове и очила от 80те,те са „релевантни”,на теб ти остава да тренираш повече,да четеш повече и да подобно на Вазовите хъшове да се събираш с несретници на твоя хал,да пиете ракия, да разреждата с чешмяна вода и да мечтаете.
Иначе немците не са студени,просто държат на личното си пространство...нещо напълно непознато за един българин.И да,тези,с които аз общувам,са интелигентни...носят своята отговорност,че имат шанса да учат и не се размотават,подреждат си ангажиментите така,че да могат да се забавляват,да пътуват и да се чувстват пълноценни като хора.Тук,ако вършиш добре това,за което ти се плаща и не пречиш с действията си на никого,имаш пълната свобода да правиш каквото поискаш.Имаш и възможности.Но това е свобода,чието истинско значение много убягва на един българин.Свобода,която произтича от ред и организация.Кой е по-свободен-един немец,или един нашенец...не знам,наистина не знам.Тук е прекалено уредено,животът ти протича между разписания и работни времена.И неусетно започваш да се роботизираш...странно е,че хора,които имат толкова възможности и желание да бъдат различни,са толкова еднакви.Държавата вече не вкарва в коловози...силово.Прави го чрез поп културата.Няма да засягам темата за глобалните конспирации и промивки на мозъците,но ако прекараш повече от месец в една развита съвременна държава,неусетно започваш да се променяш-и като визия,и като начин на мислене.
Хубавото на Берлин е,че е мултикултурен,но пък на моменти е прекалено шарен и не се свиква лесно.Имаш всичко,което ти трябва,за да живееш,обаче лека полека започваш да ставаш лаком.Полуфабрикатите отстъпват пред био зеленчуците,отровните кренвирши-пред охладеното месо...започваш да заемаш своята отредена роля на гайчица в голямата консуматорска машина.А усмихнатите руси глави от билбордовете те насърчават да продължаваш докато изведнъж не можеш да си представиш живота си без определена марка минерална вода.Това е Германия.Тя не е по-различна от останалите западноевропейски държави.Не мисля,че е скучна...ако на 19 изобщо успяваш да скучаеш,значи проблемът ти изобщо не е в Германия-та :) Младите хора тук са като младите хора в България след 2-3 години.Колите са чисти,без излишни конски сили,бирата е хубава,вурстчетата-също.Не знам как им е телевизията,предполагам същите щуротии като у нас,само че с повече инвестирани пари.Парковете са чисти и по пейките няма тийнейджъри,които се натискат и пият бира...или не са пораснали,или са го надраснали.А жените са готини,ходят много по-естествени отколкото в България.Когато са на дискотека,се обличат по-придизвикателно,когато са на работа или в университета-семпло,с придържане към личен стил.Просто са се научили да не бъркат боя и ситуацията.Рядко ще видиш двойка студенти.Виж,студенти по двойки,които се ровят във Фейсбук или нещо от сорта-дал Бог.Явно комуникацията еволюира.Иначе хората и тук,и у нас се борят за същите неща-признание,успех,реализация,сигурност.Само че те си отсояват позицията докрай.Политиците служат на народа и мутри няма,или поне не в смисъла,в който сме свикнали да ги виждаме в България.Няма я показността.Хората си купуват качествени неща,но по-скоро за себе си,а не за да парадират.Берлин наистина е странно място.Тук ако отидеш с кола на университет и хората се дистанцират леко.Защото младите не е нормално да карат скъпи коли,за младите има метро и колелата...добър житейски урок,който те приземява малко.Тук скъпите коли ги карат зрели хора,хубавите жени са над 30-35(кой ги кара тях очаквайте в следващата ми статия),а спокойствитето е начин на живот.Звучи странно,но се свиква.Много рядко имам поводи за стрес,причините за който произлизат единствено и само от мен самия.Научаваш се да подреждаш живота си-нещо много ценно за човек на 19.Ако искаш да бъдеш,бъди...ако си чужденец,няма да е лесно в началото,но поне знаеш за какво го правиш.Защото младите хора са жадни за признание,а това общество е щедро на поощрения.И странно,но не се чувствам смазан от нещо.
Тепърва започват по-големите ми изпитания-да си намеря работа,да участвам активно в (не)правителствени организации,да гоня успех в професионален план,но не за сметка на личния.Оптимист съм,имам всички предпоставки да успея,въпрос на избор е накъде да насоча усилията си.Германия не е по-справедлива от България,борбата си е борба.Много още имам да и дам,вероятно неколкократно повече ще си вземе сама,но засега това е пътят.За мен България не е затворена страница,напротив...просто в момента имам нужда да се чувствам пълноценен,да правя нещо смислено,а не да блатясвам умствено и емоционално и да се надявам на чудеса.Не вярвам в чудеса,късметът е естествено продължение на усилена работа,а трудността е това,което прави ежедневието интересно.Остава ми да си наложа само 2 неща-самодисциплина и самоконтрол...но не бързам,рано или късно ще ми ги наложат.
Ако някой се интересува истински от Германия,тази скромна статийка с впечатления е само отправната точка за задълбочаване в местните бит и култура...ако ли не-тя е един удобен начин да затвърдите клишетата,които живеят в душите ви и да продължите да се тъпчете с мита,че от наш’то по-хубаво няма :)

България-родина на всички безотечественици


Винаги,когато реша да пиша за философски понятия,първо се запознавам с мненията на големите преди мен-мнения,които и до днес повтаряме като глухи клишета.Домът...моята крепост;домът като символ на родината;домът като извор на живот,топлина,подкрепа.Като се замисля,институцията Дом е може би единствената,която е останала сравнително стабилна,неопетнена и все още носи своята тежест у нас.Но в душите на моето поколение живее една друга представа за дома-дом е там,където ти е хубаво,където си пълноценен,където създаваш нещо и то бива оценено.И тук идва демитологизирането на схващенето,че дом и България се препокриват.
Едно от най-неприятните усещания за младия човек е да се изгуби-да усети,че пътят,по който е избрал да върви,не е неговият път в живота;ценностите,в които е вярвал,да се сгромолясат,да се окаже сам и изостанал от всичко,случващо се около него.Тогава се пречупваш и израстваш-по-зрял,по-силен,по-готов да се справиш със света,но и много по-самотен и нещастен.Тъжно е,когато за първи път осъзнаеш,че светът е голям,а спасение всъщност не дебне от всякъде;когато изведнъж получиш своята свобода,но не си бил готов за нея;когато не знаеш кой си,накъде отиваш и защо...Не трябва да се драматизира много,да си млад и свободен е безценно,но не е лесно да останеш такъв,защото неусетно започваш да усещаш как животът бавно,напоително и монотонно оставя своя отпечатък върху теб.
Много е модерно да си млад и неразбран,всички тийнейджъри си умират да се правят на енигматични,да се затварят в себе си и да се депресират.Когато си говорих последния път с баща ми на тема „търсене на себе си”,той ми каза:едно време нямаше такива неща като да намираш себе си,едно време имаше 2 години казарма,а за да се избегнат подобни отклонения,младият войник никога не биваше оставян без работа...за да не мисли за глупости.Дали намирането на вътрешен мир е глупост,е спорно,но безспорно много по-лесно е било да не се губиш,оставен да вървиш сам,а просто да бъдеш вкарван в коловози.А днес коловозите не са каквито бяха,днес поп и рок културата внушиха на всички,че са специални и че нещо зависи от тяхното себеоткриване и изведнъж хората се юрнаха да се намират.Колкото и да ми е неловко да го призная,и аз,повлечен от тълпата,поех по собствен път,загубих се с надеждата да се намеря...и ето как за мен понятието дом стана много разтегливо.
Възпитан съм в дух на патриотизъм от достойни хора,които са направили своя избор да останат в България и твърдо са го остоявали в най-смутните български години от новата ни история.Те никога не са си позволявали да винят когото и да било за състоянието на страната,а са заставали зад градивната позиция сами да изработват благосъстоянието си.И аз съм попивал-повече като личен пример и по-малко като поучения.Чувствам се горд ,че произхождам от честни,истински хора с морал,ценности,характер,самодисциплина и самоконтрол.Но изведнъж аз напуснах гнездото с добри чувства и моят дом се изгуби някъде в миналото,за да го намеря в настоящето...но вече друг и на различно място.Много мислех за връзката топос-време що се отнася до величината дом.Всъщност домът няма голяма връзка с мястото.Да,бащината къща е само една и особено ако познаваш всяко камъче по нея оставаш емоционално свързан завинаги,но домът е там,където си обичан,уютно ти е и знаеш,че има някого,с когото да си побъбриш.Странно,но в момента моят дом е едно от най-евтините общежития в Берлин.И се чувствам добре.Тук е моето вкъщи не заради шарените стени и намерените мебели.Тук е моето вкъщи,защото имам близки хора и не съм сам.И най-хубавата недвижима собственост губи блясъка си,ако нямаш с кого да я споделиш.А аз имам...моят капитал са младостта,идеите ми и старата ми тетрадка.Когато си млад,не тежи да ядеш сандвичи и спите по няколко човека в стаята...даже помага.Това е романтиката на младостта.Както би казал Дейниъл,виден мускетар от четвъртия етаж,”да си млад и да нямаш пари те изгражда като личност...и те разгражда като човек”.
Ето колко малко му трябва на младия мечтател-няколко филийки,много надежда и перспектива,един-двама съмишленици и малко публика.Ето така една малка шарена стаичка става твоят дом.А малкото мърсотия по пода,виковете на разгонената съседка и тоалетната без вентилация не могат да развалят магията.Защото за всекиго идеята за дом е силно идеализирана,тя е отвъд материалното,домът е там,където духът и тялото са свободни...

четвъртък, 14 януари 2010 г.

Писмо до Маxim


Здравейте,редактори(или секси секретарки...не знам кой първи ще има честта да се докосне до моето иначе толкова интересно писмо)!

Няма да досаждам много-аз не съм такъв,а и наистина държа да си останем приятели(проблемът не е във вас,просто май на ви заслужавам...или?!)Аз съм Илиян,приятно странен дългуч,живял в културните столици на Европа-Перник и Берлин,родом от София(но рядко си го признавам,особено ако съм на 2 туби бензин от нея),космополит по дух и космонемит по тяло.Преди да продължа да сричам седмокласни лафчета,ще ви кажа защо ви пиша.Аз съм на ръба да изляза от пубертета и като всеки „тийнейджър”,претендиращ за влечения към (полу)голи жени,остър и интелигентен хумор,граничещ с простотия(но нали в живота на един мъж са важни само простотата и простатата) и всички останали забавни и да кажем поучителни неща,които помествате на лъскавите си страници,искам да се докосна до списанието(по възможност и до моделките)и да бъда част от него.Знам,че бяхте обявили конкурс за автори и също знам,че съм го поизпуснал,но път във вашата работа сроковете са относително и разтегателно понятие и ще се радвам,ако прочетете писмото ми(все пак във ваша чест се изкъпах и си махнах черното под ноктите преди да го напиша,а и наслагах всички запетайки...ако не за мен,то заради тях ми дайте шанс да се пробвам).Това беше лекото ми встъпление,ако сте прочели дотук,надявам се да не решите точно сега да се задявате с колежката/колегата и да продължите...о да,продължавайте,невероятни сте,о да,ох,ох,свърших...а всъщност точно започвам 
Няколко(да кажем 10) нелоши причини да ме вземете на работа
1.Като съм се родил,всеки от супергероите на нашето време ме е орисал и в момента съм величина от огромно световно значение.Дори в определени краища ме използват като мерна единица:готин,по-готин,най-готин,Милко Калайджиев,Тони Стораро,Бойко Борисов,Чък Норис,Аз(взел съм по нещо ценно от всеки от тях-имам почти девствен мустак,зализвам се с вода и захар,гледам тъпо и веднъж се бих с лошите)!

2.Не съм лош човек...даже според една моя много евтина позната съм най-добрият;мога да я доведа в редакцията да го потвърди...а ако ме назначите след тази точка,мога и да не я водя...приемете го както искате,знам къде живеете и ще ви звъня посред нощ,докато не се предадете пред психическия тормоз и/или не ми плеснете един зад врата.

3.Чета доста,пиша доста-като почнем от Нов Фолк Ревю,минем през задължителните в днешно време наръчници „10 начина да се забавляваме с плюшеното мече”от Боби Турбото и „8 бързи съвета как да прилъжем среднотъпа селянка да ни направи свирка”-автобиографията на Сашка Васева,та стигнем до настолните за всеки пъпчивец”Хари Потър”(който вече толкова остаря,че трябва да му викат Харолд Потър”,а вечер се приспивам с нивото на река Дунав в сантиметри,горещите новини от БАН и речите на Хитлер наобратно.А писането-пиша sms-и и участвам във всички телевизионни викторини по телевизия Планета,пиша с маркери в тролеите,защото съм G,писах и двусмислени бележки на класната,но откакто дойде мъжът и,мога да пиша само захапал химикалката.Гордея се,че преди да стане това с банда съмишленици издадохме малка книжка с поезия и есета(изпращам ви моя малък принос...идеята за книжката дойде преди да завършим училище и решихме да оставим нещо след себе си).
4.Имам поглед върху света-в момента със студент по политология в Берлин и разучавам как да източа ДДС-то от семестриалната си такса,работя над себе си като пия ракия и псувам на майка,гледам лошо и не пропускам повод да си сложа очилата D&G в дискотеката да видят тия немски пачи кой сега е номер 1!А когато не работя над себе си,работя над някоя колежка,дръзнала да дойде у нас „да учим заедно”(да,още му казваме така).
5.Имам кафяв колан по карате и съм сигурен,че доброволно ще ме вземете...за служебната кола и собствения офис ще се разберем насаме.Учител в духовния и физическия смисъл през 8те години откакто се занимавам с това ми беше Светльо Витков,който изигра много важна роля за формирането ми като човек и простак.

6.Извратен съм и няма да закачам моделките.За пред обществото лансирам тезата,че съм се пренаситил от манекенки,защото 2 години съм бил спасител на Слънчев(което е горе-долу така...пари не се изкарват,но сексът ти е безплатен).Доста малко се връзват на тази история,но аз държа да съм редовен в плащането на Данък Обществено Мнение(ДОМ)!Цялостно предпочитам жени като мамути (с проблеми с метаболизма)...такива,които слагаш на леглото голи,пляскаш по петите и яхаш вълната(къде ще поставите ударението,оставям на вас).Веднъж една такава дама ме налегна на гола пружина...и изкара фиде!Защо тогава толкова се бутам при вас ли-2 причини:с надеждата да се излекувам(Максим е като санаториум за болната душа-хаха),а ако не стане,да имам по-правдоподно алиби,когато отида на лов за глигани(винаги взимам пушката за грозен дивеч...от грозното можеш да си извадиш поука,от хубавото можеш само да си го извадиш)

7.Знам няколко езика.Омислях да напиша френски или езика на тялото,ама да си имаме уважението,не сте девствени гимназистки.В интерес на истината съм много добре с английския и немския(нискобюджетното американско и немско порно с баби ми спечели солидни познания,че даже и дипломи,но доведе и до доста болезнено протъркване).Иначе сега уча руски(обогатявам плажната лексика за лято 2010,вече мога да декламирам Пушкин,въпреки че се съмнявам,че ще има нужда,ако от джоба ми се подават очилата с диаманти като на P Diddy и/или бутилка водка(русите главички много кълват на блестящи неща).

8.Мога да общувам(случвало ми се е и няколко пъти да го правя без Facebook,Skype и другите щуротии за незадоволени путьовци).Абе да се го кажем,голям пич съм,даже докато пиша това си посегнах 2 пъти. Доста критичен и циничен съм,не се взимам насериозно и от около 2 седмици знам какво искам да правя с живота си-искам през 2010 да издам 1вата си самостоятелна книжка,да си купя мотор,да си завърша добре учебната година и да пиша за вашето списание.Трябва да ви благодаря(честно,не се мазня)...тези приоритети определих,след като прочетох последния ви брой...а животът на младата душа е много по-лесен с цел и посока.В момента сте единствената българска медиа,която си позволява да критикува креативно(а не само да критикари) мозъчното затлъстяване,разпространяващо се все повече в България.Силна позиция,която малцина могат да си позволят.Искам да съм от вашата страна на барикадата,да бомбардирам ширещата се тъпота ,да давам свеж и вдъхновяващ поглед върху живота.Не съм меркантилен,приемам Максим по-скоро като кауза,а не като възможен бъдещ работодател.Вие пишете за проблемите,явленията и всички случващи се в България щуротии отвътре;ако решите да ме включите към вашия екип,ще имате поглед отвън от млад българин,който иска да променя света и на когото наистина му пука.Сделката изглежда справедлива-вие ми давате надежда,цел,път и посока,аз ви давам свежа визия отвън навътре(плюс левия си бъбрек).
9.Интересувам се от 4-5 неща извън футбола,колите и секса(всъщност ще си призная,че на тема футбол хич ме няма),но пък знам думи с повече от 4 срички и съм готов срещу солидно заплащене да ги използвам!Отговорен съм-почасово гледам деца,възрастни хора и сръбски филми по домовете,а през останалото време сипя клишета пред незадоволени немски лелки и пиша писма на списания,омбудсмана и Сергей Станишев.Отлично опитно зайче съм(‘ем съм малко тъо,’ем обичам садо-мазо),мога да пея песни на Филип Киркоров и да си мърдам ушите(за още по-солидно заплащене мога и 2те едновременно).Ако ме назначите направо за главен редактор,ще ви кажа къде се намира G-точката и колко сюрреалисти са необходими за завиването на една крушка(все знания,които според мен рано или късно ще ви потрябват).

10.Безкомпромисен и чувствителен съм,не съм дребна душа и не мисля”на парче”,не ходя наведен(наведената глава сабя не я сече,но наведеният ходи подсечен).По-скоро съм мъжкар,отколкото женкар,социален съм до костите на мозъка си,гърчав и нахилен съм през повечето време,само по Коледа се цупя и пускам любовни дръжки.Мозъкът ми винаги тиктака тактики,като всеки писач по призвание съм винаги подозрително настроен към случващото се около мен,раздавам го непукис и обожавам сцената...в България ходя много често на театър,а в момента Берлин е моята сцена и вече съм понасъбрал и няколко едноклетъчни,които да ме аплодират.

А за да сме обективни,ето и няколко нелоши причини да не ме взимате на работа-много съм готин и моделките ще се лепят повече на мен,отколкото на вас;неорганизиран и леко мързелив съм(вижте кога ви пращам това),но откакто живея сам се поочовечих малко;лъжа доста(което вероятно ви е станало ясно от писмото ми до тук);обичам да споря,но не съм конфликтен тип;на 19 съм и тепърва навлизам в света на философията,естетиката,хедонизма...но пък за скромния си житейски път съм натрупал доста от всичко и с малко начална скорост мисля,че доста бързо мога да ви догоня.Не съм конте,просто природно съм ослепителен и ще ви се наложи да инвестирате в слънчеви очила(горещо ви препоръчвам гореспоменатите с блещукащи камъчета или такива с щори...дРУСАЛКИТЕ по морето направо умират за такива). Широко скроен съм,но помня,когато някой ме прецака.Не нося много на алкохол(от има-няма една дамаджана съм долу).Изостанал съм откъм свежа чалга и пръстите ми не щракат както едно време;и хаусче не слушам много...само като шибам на задна и включа на автопилот.Ям жълт сняг и карам Лада Нива,която паркирам по слух.
Като се замисля,това е с 2 думи за мен,иначе сухо-биографично съм следният:

Име:Илиян Любомиров-легнал конскомолски секретар и се събудил потомствен аристократ
Рождена дата:25.02.1990(в случай,че го чете жена и се интересува от зодии)

Пол:мъжки
Образование:7 години квартално училище
5 години немска гимназия
1ви семестър политология в Берлин,Германия
Стаж:по специалността-не,иначе не съм работил само поп и балерина
Специални умения:дипломи за ниво C1 по английски и немски(CAE и DSD);спасител и член на БЧК(мога да правя дишане уста в уста на всички ваши моделки при нужда...мода и без да има нужда);живял 3 години в Перник и по-подготвен за оцеляване от Беър Грилз;компютърна грамотност(знам десетки mature сайтове наизуст,мога да пускам и winamp);десетки публикации в БАН и още повече във форуми(държа да съм на всяка манджа мерудия);вдигам 35 от лежанка и съм спал с над 4 жени;криминално чист,анално-не бих казал;уча за и от живота и не позволявам на нито една учебна институция да попречи на моето образование!
Препоръки:виж точка 1. от „Няколко нелоши причини да ме вземете на работа”

P.S.Като последовател на Светльо съм използвал няколко негови мисли(моля,не му казвайте,още не мога да оздравея след последното си плагиатство).



С най-добри пожелания,

Илиян Любомиров 14.01.2010

Отношенията между половете


Има страшно много клишета за отношенията между половете-мъжете са от Марс,жените-от Венера;няма жена,която да не пуска,има мъже,които не знаят как да си поискат и още доста-кои по-забавни,кои-не чак толкова.И вероятно всяко съдържа своята доза истина,обгърната в никому ненужна оригиналност.Всички обаче приравняват тези взаимоотношения с война,надлъгване,пазарлък или в най-оптимистичния случай-със сделка.Търговията с полови органи е следствие от един назряващ проблем:проблемът с общуването.Мъжете(кофти обобщение) нямат особено желание да разбират жените,които от своя страна издигат това нежелание в култ,описват се самодоволно като енигматични,неразгадаеми и мислични(едва ли не като сестри на Дявола) и в компанията на още по-неясни субектки изливат незадоволеността си в словестни нападки към „неандарталците”,които не ги заслужавали.За да разбереш една жена,е необходимо да сториш същото като с книгите-достатъчно е да прочетеш 5,но за да разбереш кои са твоите „правилни” 5,ще трябва да преминеш през доста”неправилни”.Или казано по друг начин:за да разбереш една жена,разбери първо себе си...и изчукай няколко дузини.
Мъжете и жените не сме толкова различни,погледнато в по-глобален мащаб-да,те искат гнездо,а ние да чукаме на воля,но в края на краищата нещата опират до това,че като изначално социални животни хората искаме да бъдем харесвани,обичани,подкрепяни и ценени,да изпитваме сигурност,но и тръпка.Ако дадеш на една жена сигурност,тя или ти ражда дете,или започва да търси тръпка...а никоя жена не е в състояние да понесе твърде големи количества тръпка.Защото жените се страхуват от самотата повече от мъжете:това значи да не са се реализирали в социален и обществен план...а кучките винаги умират сами.Но тук идва един друг поглед върху проблема-кучките умират сами,но добрите рядко намират „принца” и или умират сами като кучки,разяждани от жлъчта на своята незадоволеност,или сами като жени,неуспели да задържат мъжния интерес.Да,има и такива,които се женят,но кои казва,че те не умират сами?!
А задоволените и щастливите:те са мит,всеки е чувал,чел или гледал филм за такива,но те остават в легендите,като често злите езици им преписват разни странни недостатъци,които би трябвало да компенсират щастието.Много забавен е фактът,че една жена е в непрестанен кръговрат-тъгуване,връзка,бленуване,докато мъжете прекарваме по-голямата част от времето си в правене на щуротии за жени,секс и после отново...Доста често хората опитваме да заличим различията посредством алкохол и/или други помощни средства,което е още по-жалко.Да,in vino veritas,но само ако чашата е в ръката на мъдрец;в противен случай гледката невинаги е приятна,а и удоволствието не е особено голямо.Жените,веднъж наранени и получили уверенията от тъпите си приятелки,че всички мъже са свине,си умират да се капсулират,като в същия момент нямат търпение да се натаралянкат като мотовилки,за да разчупят стените вътре в себе си.Мъжете пък веднъж(или пък нито веднъж)неуспели да свалят някоя мацка,строят същите прегради и тръпнат да се натряскат,за да им дойде куражът и да покажат”на тия пачи кой е мачото”А тези,които по една или друга причина не пият толкова често,се свалят виртуално,обсипвайки се с мили емотиконки.Да експлатираш дупката в междуполовите отношения в момента изглежда по-доходоносно и перспективно и от това да инвестираш в природата и нейното опазване часове преди ратифицирането на протокола от Копенхаген*(и двете неща стават все по-наболял и нетърпящ отлагане проблем и може много да се спечели от предлагането на възможни решения).
Жените си умират да страдат заради мъжете или както е модерно напоследък-„за това,че не са останали мъже”,което е крайно губеща позиция.Аз лично вярвам,че жените като неизбежна институция по пътя кум задоволителния секс имат милиони начини да манипулират красиво,вместо само да мрънкат...вярвам също и че те са по-силни като пол и очаквам малко повече отвореност,откритост и по-решителни мерки за преодоляването на кризата(не само финансовата).А и според доста сериозни анализатори 21ви век се очертава да е векът на исляма и матриархата. Иначе мъже в действителност има,срещат се и такива с топки,просто на повечето им е писнало да се занимават с курвенски номера,да утешават и да пускат прахосмукачки,за да получат малко секс.Мъжете са такива,каквито си ги направят жените и в общи линии имат нужда от едва 3 неща,за да са верни,романтични и послушни:пълен стомах,празни топки и високо самочувствие.
Аз ли-аз истински обичам жените,но поради пренаситеност от женски тъпотии(не понасям жени,които не знаят какво искат,а повечето не стига,че са такива,ами го искат тук и сега?!),от известно време съм се кротнал,вън от играта съм,седя и се наслаждавам отстрани,докато не спирам да уча все повече за женската психика.Наслаждавам се и не спирам да вярвам-било то в женската красота,или пък в добротата на женското сърце...защото в междуполовите отношения освен философстването,теориите,тактиките и надлъгването трябва да умееш и да вярваш 


*писано е на 06.12.2009 и затова не е толкова актуален примерът с Копенхаген.

Моят поглед


Седя си сам във мойта стая,
Мислите ми са далече,
Дали истината за Смисъла ще узная,
Или вътре в мене нещо ми пречи.

Май съм прекалено мързелив,
Да достигна голямото познание,
Затлъстяващ външно и вътрешно ленив,
Мечтая за някое почетно звание.

Мечтая да съм напудрен,официален,
Да гледам сериозно и да говоря тежко,
Да разправят,че бил сън гениален,
С ореол от мъдрост,а под него-смешко.

Не,не мечтая за нещо такова,
Не искам да съм тесен специалист,
Искам да счупя и последната окова,
Реших го,ще стана балетист.

Ще стъпвам нежно по света,
Пременени във пъстри дрехи,
Това е,привлича ме цвета,
Но дали ще имам успехи?!

Или пък скитник ще стана,
Без път,посока,нито цел,
Самотен и нежелан като врана,
Или пък като орловец смел.

Ах,наистина не зная,
Моят капитал е младостта,
На свежи идеи и похотливост ухая,
Нека почака мъдростта.

Когато съм щастлив,ми става виновно,
Не трябвало да се живее за момента,
А бавно,напоително и монотонно,
Ай’ стига,сипи по мента!

Стига с тези поучения,нека живея,
Нека постигна нещо наистина ценно,
Ако не успея,просто ще се засмея,
Това е моето желание тленно.

И по криволичещата си пътека
Аз няма да се загубя,
Без да бързам,по-полека,
Аз живота ще омая и разлюбя!

27.11.2009

Луи


Луи беше странен,леко циничен,
Той търсеше красотата в малките неща,
Единак по природа,но от девойките обичан,
Защото владееше на красноречието мощта.

Но Луи реши да избяга,
Заряза всичко и почна наново,
Заряза жените и стана мъжага,
Изолира се и решението беше готово.

Трудностите го направиха силен,но сам,
И като че ли порасна,
Тръгна по пътя си без угризения,без срам,
И главата му взе своето от страната му страстна.

Дали ще се справи,дали ще успее,
Дали си струва,това ли е пътят,
Като мъж желаеше положението да владее,
Но като човек му се искаше мъничко да го опътят.

Мислеше за своите качества,за своя шанс,
Мислеше и за промяната,мислеше за всичко,
И мислейки се капсулира и изпадна в транс,
И неусетно се превърна в съсухрен чичко.

А после ли...после историята мълчи,
Угаснаха на неговата улица слънчевите лъчи,
Забравете за него,момичета,
Забравете,но помнете,че го обичахте...

06.10.2009

Жени като вселени


Заобиколен съм от жени като вселени,
Непонятни,очарователни,безкрайни
Във своята красота и в своите премени;
Нека потопя се в очите ви омайни.

Всяка от вас е дарена с безкрайна сила,
Но за да се доближи до вас
На човек нужна е една усмивка и някоя дума мила,
Подплатена с топлота и много страст.

Моите ангели са прекалено слаби,
За да устоят на вашите сластни черти,
С нежност превръщате ни в раби,
А господството затвърждавате с сълзи.

От един словопохотлив ценител

06.12.2009