сряда, 24 юни 2009 г.

Шарена сол


Искам да се напоя с талант,
да се изтъкая от противоречия,
Да съм по-народен и от стар Трабант,
Духът достоен-вечен е !

Ще овкуся живота си с надежда,
С малко усмивки ще се поръся,
Ще се изтъкая от шарена прежда,
Без цветовете животът пуст е!

Ще се сближа и с музите горди,
Ще опитам що е вдъхновение,
И стиховете да зазвучат като нежни акорди,
Ще втъкая в тях малко прозрение.

Прозрението няма да ме направи щастлив,
Но ще бъда няколко грама по-човечен,
Не ще се пречупя пред живота кирлив,
И няма да се наведа и да бъда посечен!

Човекът...кой съм аз ,че да пиша за него,
като сам седя на голям кръстопът,
Имам си едно мъничко кредо,
Над чувствата ми да не властва умът.

Защото чувството поражда нещо свято , чисто
към него не можеш да си безразличен,
От огърлицата на живота най-светлото мънисто,
Има смисъл ,ако обичал си и си бил обичан...

Мечтата на една жена...

Мечтата на една жена е мъж с неокосмени гърди, леко потен - като цяло обаче чист, много чист; с не много къса, с не много дълга коса, небрежен, с брада на най-малко три дни, с избелели дънки и дъх на малц и незнайни, ароматни пури, и по-висок, определeно по-висок от нея, достатъчно умен, за да я боготвори, достатъчно красноречив, за да я ухажва, достатъчно забавен, за да я кара да лази от смях и не само от него Даже не е необходимо да я забавлява, важното е да я чука. Прилично вулгарен, достатъчно циничен, малко мръсник, много луд, с белег на лявата вежда и на десния хълбок. Той няма да остане. Той ще я завлече някъде за известно време, ще я чука и ще я лиже, пак ще я чука - до лудост, до припадане. Ще спи малко и ще я буди, за да и донесе в леглото кафе и цигара и да я чука пак; ще яде всеки ден бъркани яйца с масло, малко марули и домати, и много, обилно много магданоз, бадеми и всякакви гадости, за да може да я чука още и още И няма да мие чинии - ще ги изхвърля и ще купува нови. Заедно с красиви покривки, върху които ще я кара да свършва като за последно Той няма да пие бира, за да му става; ще пие уиски или ром, защото е мъжко. Няма да й остави и бебе за спомен, ще я остави пред дома й. Или след това, когато тя поиска, просто ще я остави сама. А на нея й остава да си купи ново бельо – микроскопично и снежно бяло - за под вмирисания му на цигари и уиски пуловер, да яде в новите си чинии и да мастурбира P.S.Или да чака следващия. Или той да дойде без тя до го чака. Или изобщо да не дойде. Никога.

Червената шапчица през погледа на материалиста(Il co & R4i)


Имало едно време едно момиченце, чийто светоглед се ограничавал само в материалнoто разбиране на света. Тя носела единствено червени дрешки , защото за сезон есен-зима 2007/2008 червеното било новото бяло.Неспирното и желание за пазаруване на одежди в аления спектър й спечелило прозвището „ Червена шапчица” . Според запознати със случая обаче,въпросното лице от женски пол членувало в няколко партии, коалиции и групировки,а прякорът означавал принадлежност към Червените фракции . Като хитър политически ход Червената шапчица поддържала имидж на невинно момиченце, което се грижело за старите и бедни хора. Това според нейните PR-и крепяло популярността и над 15 пункта , което и давало сериозни шансове за следващите парламентарни избори .
Един ден тя сключила договор с една мандра , един хлебозавод и няколко еднолични търговци за реклама на техните продукти . Те и напълнили една представителна кошница с деликатеси , естествено отговарящи на всички европейски норми и сертифицирани по ISO 9001 , и я пуснали през гората , за да ги занесе на баба си . Напълно случайно по пътя си срещнала Лошия вълк – собственик на фирмата – концесионер за сметоизвозването в гората. Той слязъл от Buggati-то си и понеже бил отегчен от яденето на черен хайвер и подобни гадости ,а и понеже трябвало да пази репутация на безкомпромисен играч, решил , че ще изпапка Червената шапчица . Но вълкът имал добро възпитание и бил привикнал на маниерите във висшето обшество , така че нямало как да схруска момиченцето на мига . От друга страна подобно действие би съкратило безбожно приказката , което би вбесило продуцентите.Добре облеченият бизнесмен заговорил малката девойка и тя като една бъдеща мутреса( мутресите странно защо не се славят със своята начетеност ) се издала на мига за целта на своето пътуване . С усмивка , като че ли е подновил концесионния договор за още 25 години , Вълкът пришпорил 1001-те конски сили и се отправил към къщата на бабата . Без да губи време той извадил малко кешовица , броил на старицата няколко стотачки, за да се пръждосва ... все пак една баба не би задоволила изтънчения му вкус , а и на умряло куче нож не се вади .
Не минало дълго и Червената шапчица дошла . Позабавила се , защото токчетата на новите и ботуши Gucci се счупили и се наложило да ходи боса по асфалта( критици веднага биха заклеймили горкото момиче , че подражава на Росица Кирилова ) . Тя се позачудила защо баба и малко мяза на мъжки вълк , но се сетила , че в днешно време старите хора не харчат много за посещение на SPA & Wellnes клубове и не отделят време за привеждане в благоприличен вид . Докато се усети , Чичко Вълк , близък приятел на Чичко Кузов , си я изпапкал . За него било необходимо да си я набави чрез храносмилателната си система , за да осъществи натрупването на енергия по време на анаболитните си процеси , която енергия ще бъде съсредоточена във връзките между фосфатните остатъци в молекулата на аденозинтрифосфата . Червената шапчица била нужна още за синтеза на жизненоважните белтъци в клетките на горепосочения горски обитател . В крайна сметка се оказало , че след премнаването на органичното същество , по-известно на науката като Червена шапчица , през циклите на Кребс и Калвин , всяка клетка на вълка си осигурила освен нужните белтъци , но и 12 молекули аденозинтрифосфат . Да не забравяме и за факта , че подобно нещо само засилвало позициите на лицето , далечен родственик на Lupi , в гората и политическите кръгове на влияние . От брилянтно замислената и осъществена операция вълчо се поизморил . Ортопедичното легло с антибактериален дюшек на бабата било идеално за реализиране на спане ( вече не се казва просто сковавам кочина , а реализирам кочина ...по същия модел е и със съня ) . Е , заспинкал вълкът , обаче с хъркането си събудил вниманието на един случайно минаващ ловец , който цъкал пред Buggati-то . Ловецът , стар любител на екшъните , нахълтал и с постъпателни движения отстранил главата на на уялия се хищник . От него изскочила Червената шапчица , която започнала да се тюхка, че дрешките и били станали на нищо от окислителното действие на вълчата слюнка . В този миг довтасала и бабата , която се връщала от шопинг . Всички плеснали с ръце и се прегърнали , а Червената шапчица свикала пресконференция за изясняване на случая.

вторник, 23 юни 2009 г.

Малък спомен от мен

Исках да напиша нещо, с което да оставя своята следа...зачудих се какво ново мога да кажа на хората, нали всичко е казано, много е написано, малко е направено и нищо не е променено ,но все пак има две области ,в които имах както да споделя...на тях съм посвещавал безброй безсънни нощи, те не ми дават мира от много лета и беше крайно време да излея душата си на белия лист. Това, което обсебваше моето съзнание ,бяха смисълът на живота и женската красота...теми, вълнували поколения преди мен, теми, които никога няма да намерят едностранен отговор...и по-добре...иначе ще се изгуби магията JСлаби са моите ангели и не е лесно да пиша за силата на женската красота, но не мога и да остана равнодушен. Красотата е в малките, едва забележими неща, а стремежът към нея се е превърнал в смисъл на съществуването ни. Материалистите искат красиви вещи, духовно извисените- красиво изкуство, дори тези, които не знаят какво искат, го предпочитат красиво. Ние сме животни, извели разума над чувството...може би и затова милиони преди мен са срещали отпор в опитите си да разберат женското сърце. Жената не трябва да се разбира, тя трябва да бъде обичана, да бъде почувствана, да и се даде почва, в която да разцъфне. Всяко момиче крие в себе си силата на красотата, но само влюбеното е истински красиво J
Красотата и гладът движат нашия свят. Хубостта е морковът, докато гладът и страхът –пръчката. Красотата, а аз намирам за красиви само създанията на природата и то предимно от женски пол, е измамно нещо, тя е манипулатор и много, безброй много дори са падали в капана и. Особено мъжете, ние едновременно претендираме да сме безмилостни войни, но краката ни се подкосяват от магията на женските очи. Вероятно Висшата сила, ако приемем, че има такава, просто е решила да си направи експеримент с нас и ни е създала безкрайно силни и безпределно безпомощни. А парадоксът е, че от това, което ни прави безсилни, всъщност черпим силите си.Аз съм естет, хедонист, дори на моменти и развратник. Но защо? Защото не мога да приема, че мигът на досег с красотата е толкова кратък и подсъзнателно се стремя към него отново и отново. За мен другото име на красотата е жена. Прекарвал съм часове, загледан в приятелката си, защото красотата- това е съвършенство, а ние всички се искаме да сме перфектни. Съвършен може да е обаче само човекът, когото обичаш. Затова силата на красотата се крие в чувството, а не в осезанието. Няма красиво нещо, което да се нуждае от пояснение...Не знам дали красотата ще спаси света, но знам със сигурност, че тя притежава огромна сила и в нея има нещо опияняващо и магнетично. И без значение дали го осъзнаваме, или не, ние винаги ще се стремим към нея JКакто казах, не мога да бъда силен пред една красива жена. Аз съм човек на емоцията, лесно се влюбвам и искам да бъда запомнен като човек, зареян някъде в пространството, с лека усмивка, подсказваща, че отново обичам и отново главата ми е завъртяна от някое нежно създание. Искаше ми да се драсна някое редче за най-прекрасното чувство- любовта, но за нея може да се говори мъдро, само ако не си влюбен...Когато обичаш, един поглед или едно нежно докосване значат много повече от стотици думи. Става ли въпрос за чувства, а любовта е безспорно най-светлото от тях, приказките са излишни. Невероятно е да имаш вдъхновение, жената- ангел да ти се е усмихнала и да те е окрилила, но рано или късно ще се почувстваш безсилен пред белия лист. Досега не съм срещал поема или стихотворение, които напълно да предават чувството. Много обичам 130-и сонет на Шекспир, който завършва с: ...залъгвани от другите поети със хиляди сравнения превзети.Мислех си да поместя някое от своите любовни стихотворения, но аз оставам верен привърженик на изкуството заради самото изкуство, а не на изкуството, имащо за цел да впечатлява, или омайва. За разлика от романа, който става роман, когато бъде прочетен, любовният стих престава да бъде поезия, щом достигне своя адресат. А ако някой си позволи да го интерпретира или тълкува, то значи нещо не е както трябва. Истинското любовно стихотворение е като любовта- губи магията си, ако се опиташ да го осмислиш. И тъй като знам, че ние, хората, сме странни същества и искаме да знаем и разбираме всичко, реших да не разкривам напълно душата си...нали все пак трябва да оставим и нещо неизказано J Не трябва да загърбваме чувството, не трябва и да позволяваме хилядите ни безмислени опити да проумеем всичко да изтъркат най-красивото обяснение на Смисъла- любовта. Честит е всеки слепец! Любовта е ангел с женско лице...тя е винаги красива и от нея остава спомен завинаги. Тя дава сили и вдъхновение и е причината за много велики дела. Няма значение дали е любов към човек, кауза, или родина- тя извисява човека. Не можеш да обичаш искрено и от все сърце да бъдеш лош. И като един истински съвременен човек, търсещ смисъл на и във всичко, мога да заключа, че вероятно затова и ни е дадена любовта...за да ни направи една идея по-добри. Звуча като манекенка, спечелила конкурс за красота, но всъщност съм искрен. Защото съм го изпитал и се надявам отново да ме осени подобна тръпка. Защото съм чувствителен и животът без чувства е като затвор за мен. Защото предпочитам да чувствам, а не да мисля...и нека съм щастлив слепец

Живей един път, но както трябва,
слънцето няма цяла вечност да те радва,
Обичай всеки, граби със шепи,
краят не тежи, ако дните ти са леки

Англичаните казват” Live and let live”, или „Живей, но оставяй и другите да живеят”. Хубаво е да опиташ от всичко, но не подкрепям крайния хедонизъм. Истината е някъде по средата, в крайностите живеят само великите и глупаците. Колкото по-бързо схванеш, че няма висш смисъл, толкова по-пълноценно ще извървиш земния си път. А животът е една разходка, по времето на която събираш ябълки. Висшата философия се крие в това да доядеш своята ябълка и да кажеш „Благодаря ви, аз живях добре, останалото е за вас” J Не знам дали има смисъл да оставяш нещо след себе си, единственото, което човек е длъжен да направи, е да остави света една идея по-добър отколкото го е заварил. Наистина се надявам да съм усмихнал всеки, който чете това поне веднъж...това ми стига, за да знам, че не съм бил с вас напразно J
Живейте, усещайте, усмихвайте се...има смисъл!

Ще направя нещо наистина красиво,
ще обичам ,ще пътувам, ще говоря,
ще съм шарен в ежедневието ни сиво,
ще опитам очите да отворя.

Ще чета и ще пия с цветни хора,
ще вървя без да усещам умора,
ще разцепвам деня и ще вляза в главите,
и на злината ще свия сърмите.

Ще бъда запомнен, дори и за миг,
ще се чуе в безвремието отчаяният ми вик,
ще заживея щастливо в абсурда циничен,
ще обичам, наистина ще обичам!

А после какво ще се случи- не знам,
ще живея без лошотия, но и без срам,
ще бъда- ще се заканвам до последно на тоя живот,
свобода, човекът красив е, а не скот!

К'во от това




Отдавана вече знам,че съм простак.
Тва за мене не е нищо ново.
Но никому не съм подлагал крак
И тва ми стига,за да съм доволен.

Оставам същия кретен,нали?
Не мога ли за друго да говоря.
За обич,красота или сърни?!
Не мога,аз съм хуй безотговорен.

Затуй ме мразиш,но какво от тва?
Създаден съм от теб да бъда мразен.
За мен купон,за тебе е борба
И нищо,пак ще бъда сгазен...

...


Мъчно е да пишеш насила, без основа,
Без мъдрости, фрагменти, смисъл,
Да римуваш дума стара с дума нова,
Неусетно се превръщаш в дрисъл.

Не оценяваш, не твориш, не мислиш,
Консумираш, преработваш и сереш,
И търсейки разнообразие зацикляш,
Поне да имаше във джеба малко кеш.

С кеш не ще нахраниш духа,
Но пък и телцето ти е гладно,
С кеш ще имаш мацка куха,
С цици големи...да ти е гадно.

Но няма да се подчиниш на логиката,
Храни си често въображението,
Не се пречупвай ,зарежи методиката,
Не ставай на обществото изпражнението.

И няма значение дали ще метеш улиците,
Или ще си костюмар с маниери,
Духът пречупен е повехнало цвете,
И ще ти трябват много водомери.

Защото ще си гола вода,
Не! Не живей живота на съседа,
не падай по очи на пода,
Животът е повече от Golf и риза 2ра употреба...