сряда, 13 октомври 2010 г.

Лампа

Крушката на самотната лампа
Трепери и нежно примигва
Кара сенките да танцуват
И после за мъничко стихва

Ъгловата като човек
Седи непреклонно на поста
С прегърбен силует
И задача уж толкова проста

Наднича в листа ми
И гъделичка запетаите
Сенки преди да потъна
Лъчите и преди края

Гася я,в нея остава да тлее
Разкривеният ми почерк
Общавам и това да не е
Последният съвместен очерк.