вторник, 23 юни 2009 г.

Малък спомен от мен

Исках да напиша нещо, с което да оставя своята следа...зачудих се какво ново мога да кажа на хората, нали всичко е казано, много е написано, малко е направено и нищо не е променено ,но все пак има две области ,в които имах както да споделя...на тях съм посвещавал безброй безсънни нощи, те не ми дават мира от много лета и беше крайно време да излея душата си на белия лист. Това, което обсебваше моето съзнание ,бяха смисълът на живота и женската красота...теми, вълнували поколения преди мен, теми, които никога няма да намерят едностранен отговор...и по-добре...иначе ще се изгуби магията JСлаби са моите ангели и не е лесно да пиша за силата на женската красота, но не мога и да остана равнодушен. Красотата е в малките, едва забележими неща, а стремежът към нея се е превърнал в смисъл на съществуването ни. Материалистите искат красиви вещи, духовно извисените- красиво изкуство, дори тези, които не знаят какво искат, го предпочитат красиво. Ние сме животни, извели разума над чувството...може би и затова милиони преди мен са срещали отпор в опитите си да разберат женското сърце. Жената не трябва да се разбира, тя трябва да бъде обичана, да бъде почувствана, да и се даде почва, в която да разцъфне. Всяко момиче крие в себе си силата на красотата, но само влюбеното е истински красиво J
Красотата и гладът движат нашия свят. Хубостта е морковът, докато гладът и страхът –пръчката. Красотата, а аз намирам за красиви само създанията на природата и то предимно от женски пол, е измамно нещо, тя е манипулатор и много, безброй много дори са падали в капана и. Особено мъжете, ние едновременно претендираме да сме безмилостни войни, но краката ни се подкосяват от магията на женските очи. Вероятно Висшата сила, ако приемем, че има такава, просто е решила да си направи експеримент с нас и ни е създала безкрайно силни и безпределно безпомощни. А парадоксът е, че от това, което ни прави безсилни, всъщност черпим силите си.Аз съм естет, хедонист, дори на моменти и развратник. Но защо? Защото не мога да приема, че мигът на досег с красотата е толкова кратък и подсъзнателно се стремя към него отново и отново. За мен другото име на красотата е жена. Прекарвал съм часове, загледан в приятелката си, защото красотата- това е съвършенство, а ние всички се искаме да сме перфектни. Съвършен може да е обаче само човекът, когото обичаш. Затова силата на красотата се крие в чувството, а не в осезанието. Няма красиво нещо, което да се нуждае от пояснение...Не знам дали красотата ще спаси света, но знам със сигурност, че тя притежава огромна сила и в нея има нещо опияняващо и магнетично. И без значение дали го осъзнаваме, или не, ние винаги ще се стремим към нея JКакто казах, не мога да бъда силен пред една красива жена. Аз съм човек на емоцията, лесно се влюбвам и искам да бъда запомнен като човек, зареян някъде в пространството, с лека усмивка, подсказваща, че отново обичам и отново главата ми е завъртяна от някое нежно създание. Искаше ми да се драсна някое редче за най-прекрасното чувство- любовта, но за нея може да се говори мъдро, само ако не си влюбен...Когато обичаш, един поглед или едно нежно докосване значат много повече от стотици думи. Става ли въпрос за чувства, а любовта е безспорно най-светлото от тях, приказките са излишни. Невероятно е да имаш вдъхновение, жената- ангел да ти се е усмихнала и да те е окрилила, но рано или късно ще се почувстваш безсилен пред белия лист. Досега не съм срещал поема или стихотворение, които напълно да предават чувството. Много обичам 130-и сонет на Шекспир, който завършва с: ...залъгвани от другите поети със хиляди сравнения превзети.Мислех си да поместя някое от своите любовни стихотворения, но аз оставам верен привърженик на изкуството заради самото изкуство, а не на изкуството, имащо за цел да впечатлява, или омайва. За разлика от романа, който става роман, когато бъде прочетен, любовният стих престава да бъде поезия, щом достигне своя адресат. А ако някой си позволи да го интерпретира или тълкува, то значи нещо не е както трябва. Истинското любовно стихотворение е като любовта- губи магията си, ако се опиташ да го осмислиш. И тъй като знам, че ние, хората, сме странни същества и искаме да знаем и разбираме всичко, реших да не разкривам напълно душата си...нали все пак трябва да оставим и нещо неизказано J Не трябва да загърбваме чувството, не трябва и да позволяваме хилядите ни безмислени опити да проумеем всичко да изтъркат най-красивото обяснение на Смисъла- любовта. Честит е всеки слепец! Любовта е ангел с женско лице...тя е винаги красива и от нея остава спомен завинаги. Тя дава сили и вдъхновение и е причината за много велики дела. Няма значение дали е любов към човек, кауза, или родина- тя извисява човека. Не можеш да обичаш искрено и от все сърце да бъдеш лош. И като един истински съвременен човек, търсещ смисъл на и във всичко, мога да заключа, че вероятно затова и ни е дадена любовта...за да ни направи една идея по-добри. Звуча като манекенка, спечелила конкурс за красота, но всъщност съм искрен. Защото съм го изпитал и се надявам отново да ме осени подобна тръпка. Защото съм чувствителен и животът без чувства е като затвор за мен. Защото предпочитам да чувствам, а не да мисля...и нека съм щастлив слепец

Живей един път, но както трябва,
слънцето няма цяла вечност да те радва,
Обичай всеки, граби със шепи,
краят не тежи, ако дните ти са леки

Англичаните казват” Live and let live”, или „Живей, но оставяй и другите да живеят”. Хубаво е да опиташ от всичко, но не подкрепям крайния хедонизъм. Истината е някъде по средата, в крайностите живеят само великите и глупаците. Колкото по-бързо схванеш, че няма висш смисъл, толкова по-пълноценно ще извървиш земния си път. А животът е една разходка, по времето на която събираш ябълки. Висшата философия се крие в това да доядеш своята ябълка и да кажеш „Благодаря ви, аз живях добре, останалото е за вас” J Не знам дали има смисъл да оставяш нещо след себе си, единственото, което човек е длъжен да направи, е да остави света една идея по-добър отколкото го е заварил. Наистина се надявам да съм усмихнал всеки, който чете това поне веднъж...това ми стига, за да знам, че не съм бил с вас напразно J
Живейте, усещайте, усмихвайте се...има смисъл!

Ще направя нещо наистина красиво,
ще обичам ,ще пътувам, ще говоря,
ще съм шарен в ежедневието ни сиво,
ще опитам очите да отворя.

Ще чета и ще пия с цветни хора,
ще вървя без да усещам умора,
ще разцепвам деня и ще вляза в главите,
и на злината ще свия сърмите.

Ще бъда запомнен, дори и за миг,
ще се чуе в безвремието отчаяният ми вик,
ще заживея щастливо в абсурда циничен,
ще обичам, наистина ще обичам!

А после какво ще се случи- не знам,
ще живея без лошотия, но и без срам,
ще бъда- ще се заканвам до последно на тоя живот,
свобода, човекът красив е, а не скот!

Няма коментари:

Публикуване на коментар