петък, 20 юли 2012 г.

На Стела.

Тъмнината се движи със скоростта на светлината и отново е нощ. Животът ми минава като сянка. Плача на филм, слагам замразена пица във фурната, пускам си порно. До леглото си държа пакет мокри кърпички, с които да попивам лепкавата си душа.
Пия. Сам съм. Пълня догоре една водна чаша с домашна ракия. Всичко друго съм изпил. Отпивам, а сетне я покривам с малка чинийка, защото прекалено силно мирише. Не на сливи, а на дядовците до казана мирише, на прокисналите им животи, на захабените им ватени дрехи и на несбъднатост. На мен след време мирише.
Писател съм. Пия чисто, а писането разреждам. Пиша разкази, в които нищо не се случва. Печеля достатъчно, за да си плащам наема и да пия. Живея сам и пия сам. Живот за понасяне, низ от неслучки. Всъщност не съм съвсем сам, с мен всяка нощ пият и няколко анонимни винарки. Не ги гоня, сигурно и на тях им се е насъбрало. Жадни, кацат невъзмутимо на чашата, сетне подлютени летят на зигзаг. Наливам отново и им казвам наздраве.
Не товаря думите със смисъл, пия, редя пасианс, а когато ми стане скучно, си измислям истории.Пасиансът е най-добрият катализатор на бяса, който пъпли по мен. С всяка глътка очите ми се притварят от нахлуващите импулси. Обича ми се. Безгласно. За повече нямам сила. Искам просто нея. Искам да пиша думи в замръзналия и дъх през зимата,като в балончетата на комикс. Искам да ям ванилов сладолед с бърбън от глезените и, а той, вече разтопен, да се влива между пръстите и. Не, не искам да я докосвам, ръцете ми са мазутени, а тя е див мак, с треперещи листенца. Стига ми да я виждам, ясна и пареща, да я вдишвам, да чета мислите и и да я пазя от дракони.
Отпивам още една глътка направо от бутилката, за да не уплаша накацалите по чашата дружки. Да пием за нея, момчета, аз черпя! Вие сте истинските ми приятели и ще ме разберете. Не ви пука за провалите ми, не завиждате на успехите ми и знам, че няма да ми я откраднете. За моето смугло момиче да пием! Истинска е колкото буря, без недоизказаности и без послевкус на тъга. Джиджана, рошава, бълбукаща, ефирна. Отгледана от вълци, опитомила мен, знае, че телефонът ми е вечно без батерия, но вратата ми е винаги отворена. Не и трябва покана, тя не понася етикета. С влизането си би изпила едно на екс, а после би скачала върху леглото, напук на гравитацията и съседите. Обича ми се, момчета, нея ми се обича. Наум целувам всяка извивка и захапвам всяка издатина.Наум.За повече нямам сила. Заспивам или вече сънувам.
Събуждам се от отката. Изстрел нямаше. Най-хубавите си дни прекарах нощем.

Няма коментари:

Публикуване на коментар