четвъртък, 11 август 2011 г.

Емоция


Не мога да пиша за емоции.И природни картини не описвам хубаво.Понякога съм писател,който не пише,друг път-неписател,който пише.Имеше време,когато жените ме вдъхновяваха.Сега от тях пръстите ми се сковават.
Казвам се Августин Господинов и не харесвам името си.Превзето е и хората очакват от мен да мога да пиша стихове с това име или поне да мога да жонглирам,знам ли.Много е дълго,прякор нямам.Името ми звучи като лекарство.Августин-без лекарско предписание,преди употреба прочетете листовката.Роден съм през септември.
Стига измишльотини,не се казвам Августин и пръстите ми се сковават от липсата и.Умирал ли си наскоро? Умирането би трябвало да е момент,а не етап.Аз умирам от известно време,защото Елена не ме гледа с очите на сърна.Най-детско чистите очи има Елена и докато си ги спомням,моите се замъгляват.И усмивката и не ти оставя друг избор освен да я обичаш.А тя се усмихваше много.Всъщност всичко в нея се усмихваше.И има гъдел,много гъдел има Елена,ядосва му се и се съпротивлява с малките си усмихващи се юмручета.Знам,че стените са тънки и съседите не обичат елениния гъдел както аз,знам и че много силно хапя,знам и че накрая ще заспи,сгушена върху мен,със старата ми тениска,която ще покрива едва-едва дупето и.Всичко знам за Елена,защото аз бях един откривател и обичах да се гмуркам в историите и,или да изучавам отблизо ушите и,понякога да ги ям,а понякога да ги целувам като Амели Пулен.Знам и колко бенки има,знам,че тя си ги обича и те я правят по-специална от всички красиви Елени.Една такава Елена е тя.Отвеяна я помня.Жена на 17 и момиче на 20.
Винаги съм се гордял,че Елена е с мен.Хубаво е да имаш хубава Елена.След нея хаосът ми изглежда подреден,а смисълът-безмислен.Елена е емоция.Емоцията е да прескочиш Елена на прескочи кобила.Или неволно да я разплачеш,защото си си такъв,а после да и четеш стихове,защото си си такъв.Елена е да презираш света и себе си,че не променяш света.След Елена не се умира лесно.Тя е като картина на Брито.Шарена я познавам тази Елена,като шарена сол.И е рошава.Има жълтурче зад ухото си и очила върху гръцкия си нос.Как да не изядеш този гръцки нос?
Гиздава също я помня.Вълшебна е,като си сложи рокля,магическа,когато я свали.И аз пак я харесвам най-много сутрин,когато и отварям по някой буркан време.Силна е тази Елена,страхуваше се само от един бял тигър по стълбите към пералното помещение.И аз бях някак по-героичен до нея,по-голям,по-мъж(ко).
Това е Елена,жената,без която ми е студено,без която не подскачам и без която пръстите ми се сковават.Виждали сте Елена,тя е около вас,защото Елена е емоция :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар