четвъртък, 11 август 2011 г.

Човече

-Здрасти,човече.Какви са бъдещите ти творчески планове?
-Млъквай и давай по същество.
-Къде те хващам?
- В момента съм притиснат от обстоятелствата,на няколко километра в облаците.Не съм друсан,летя в самолет,пълен с курви.Дамата до мен има тигрови ботуши,а най-изненадващо върху бомбетата им се мъдри леопард.
-Едно време си падаше по такива,човече.
- Вчера щях да се отказвам от жените.Депресирам се от отчаяните жени.Не чувстват,мислят,не се наслаждават,правят планове.В момента седя и ям изсъхнал студен сандвич,сервиран от стюардеса на около 30,с много тънки глезени.Върти дупето си,когато минава по тясната пътека,парадирайки със своята любезност,а аз не мога да преценя дали е с прашки или бикини.Мистичен ход от нейна страна,браво,имах нужда от малко изненада.Пред полуфабрикатите всички сме равни.
-България?
- Казаха ми да не се връщам.Много хора ми го казаха в последно време.И ето ме,отлитам с курвите.
-Не мога да ти помогна,човече.
- Приземявам се,човече,мъкна шибания куфар до автобуса,после го качвам в стаята си и няколко дена ще го заобикалям,не искам да го пипам,а и още имам чисти чорапи.Изкаляли са го,напомня ми на България.Кален и китайски,със счупени дръжки,в него има судждук и лютеница,загънати във вестник.Ухае на родителско старание.Мило. Иначе носталгия нямам – каквото се яде там, се яде и тук.За приятелите ми е мъчно, но като ги видя след годините и промените, всичко се получава малко насила и дори общият ни спомен стои изкуствено.
-Този следобед?
- Университет.Същите въпроси,същата мъгла вместо отговори.От малък ме плашат да не бъда мъгла.Няма смисъл,отварям лаптопа си пиша 2-3 мейла.Вежливи,аз съм вежливият лос.Огладнявам.
-Преди години бих ти казал да ми ядеш благините.Разделно.
-Преди години бих ги пасирал преди това.Седя в мензата и чета Буковски.Шибано копеле,или е много предсказуем,или се е сетил да опише мислите ми преди 30 години.Наял съм се,фрикасето беше ужасно,десертът беше глетав,само варените моркови ставаха.Ако варените моркови изобщо могат да стават за нещо.
-А твоят морков става ли?
-Имаш бъдеще в журнализма-пропит си с избледняваща провокативна оргиналност. Около мен минават хора,сенки и остатъци.Облечени,с еднотипни коси и шалове.Дрехите правят човека,а аз виждам всички голи.Другарката пред мен има незабележими цици,виждам я как се чука,когато се чука,и не сваля сутиена си.На хоризонта крачи гордо конте,лъснато и зализано.Виждам косматия му задник да се катери върху проститутка на 17-то число всеки месец.Дрехите са,за да покриват несъвършенствата,черупка,човече.Ти си охлюв,жалко че не си гол.Разликата между човека и охлюва е,че човекът невинаги оставя следа.Шибана суета,шибан охлюв.
-Голи жени?
-По-добре от голи охлюви.Не,жените са толкова красиви,когато са с излишни дрехи.Преди си представях какво се крие под тях.Научих се,че разновидностите са незначителни.И все пак има страшни тела.Мъжете са винаги абсурдни.Често си представям как приятелите ми чукат и после ми е трудно пак да си играя с тях.Само моят секс ми изглежда законово и нагоново оправдан.Останалите са извратеняци,чекиджии и имат космати задници.
-Светът е гол?
-Виждам всички голи,описани,отписани,класифицирани и носещи етикети с име и фетиш.Тъжно ми е за хората без фетиши.И за тези,които не мастурбират.Най-жалки си остават тези,които чукат на точна дата...собствените си жени.Жените ме отегчават,собствеността би ме погубила.Не искам да ги докосвам,не искам да задоволявам,не искам да правя комплименти и да внимавам какво казвам.Не искам се чувствам глупаво,когато не свършим заедно.Не искам да свършвам в латексова чантичка.Искам само секс и несподелени емоции.Не се сещам за по-банално нещо от влюбения човек.Многословно лайно без въображение.
-А ти си многословно лайно с въображение?
-Да,в цялата му прелест.Това съм аз,една пиявица.Аз съм пиявица и смуча от лицата на хората.От техните несъвършенства,от брадавиците им,от бръчките им,от плешивите им темета,от двойни брадички и космите в носовете.Чувствам се сигурен,когато го правя,значи аз съм една уяла се пиявица.
-Не мога да ти помогна,човече.Мислиш прекалено много,върни се на повърхността,изплувай.
-Не мога,човече.Чувствам се добре,само когато се давя.В женска отпусната и застаряваща плът,в лица с брадавици,в огледалото,когато съм друсан.
-Има 2 типа хора-такива,които разделят хората на 2 типа и тези другите.
-На мен всички ми еднаквеят.Изморяват ме хората,а не мога да отида в манастир,защото не вярвам в Бог.
-Не мога да ти помогна,човече.
-Гледал ли си скоро някого в очите?Ти си путка,едва ли ти стиска.Отклоняваш погледа си,не искаш да се издадеш.Гледаш в земята,човече,това ти носи сигурност,гледането в очите носи само опасност от удавяне.Гледането в очите е тъга,огледало и въпрос на визия.То е борба,блицкриг,всичко или нищо.
-Не мога да ти помогна,човече.
-Добре бе,разбрах!Изчезвам,човек е човек,когато е на път...или на кръстопът...или на кръст.


Няма коментари:

Публикуване на коментар