неделя, 19 септември 2010 г.

Седя върху гниеща жигула
Прескочил съм един задремал полицай
И той никога няма да порасне
Тя е с жълто яке и панталон на цветя

Неизживените мигове ме състаряват
Дълго гледам след нейното такси
Седя върху гниеща жигула
И имам детелина в ревера си

Съсухрени сбръчкани чаршафи
Изречени наум желания
И бурени с малки цветчета
Досущ като широкия и панталон

Поглежда ме,не казва нищо,
Прегръдка и обещания
И после се връщам
А дремещият полицай става от сън.

Няма коментари:

Публикуване на коментар