Сега

Минавам на кирилица и започвам поредния си разказ,който едва ли ще довърша.Животът ми се е превърнал в недовършен разказ.Лутания,бепричинно щастие и причинено нещастие,красота и погнуса,понеделник и петък.Вървя в този разказ и си мисля колко превзето е да си си главен герой.Но никой друг не заслужава да живее в такъв разказ.
Сега.Колко ли трае сега?Толкова,най-вероятно.Последното истинско сега продължи 16 часа и 25 минути.Здравей,казвам и и я целувам по бузата.Подранил съм за срещата,тя-също.9 без 10 на Попа.Надявах се 10те минути да погледам влюбени,притеснени,очакващи хора,но всъщност предпочитам да гледам нея.Вървим по Графа,тя ме държи под ръка,ухае на Императрица и има бонбонено розово червило,което искам да остане навсякъде по мен.Влизаме в Хамбара,сами сме,гледам очите и и те се усмихват.Тя не обича уиски,аз пия голям Джак.Седим на дървена пейка,слушаме Адел,свещите се отразяват в лицето и и сенките ту я докосват нежно,ту сграбчват властно.Говорим за секс,както могат да говорят за секс само 2ма души,които обичат секс.Без табута,без недоизказани истини и премълчани лъжи,брутално и истинско.Харесва ми,тя също не знае с колко хора се е чукала,тази вечер ние сме животни,бозайници и нищо друго няма значение.Нощна София в неделя.Навън се изсипва порой.Искам да я чукам под тежките му капки,да я усетя и подчиня,докато водата се стича по извивките на тялото и.Не го правя,предпочитам да я гледам срещу себе си.Карам я да говори на езици,които не разбирам.Това ме подлудява.Искам да изкрещя в лицето и „Кучко”!Оставям и този импулс да ме напусне,прекалено красива е.Тръгваме из малките улички с локви по тротоарите.Държи ме под ръка и ме кара да се чувствам силен.Отиваме в друг бар,който тя милиони пъти е подминавала несъзнателно.Стени от бетон и красиви мебели.Контрастно е,както трябва да бъде.Пием коктейли,докато тя ми разказва за семейството си.Обичам хора с истории.Обичам да се гмуркам в историите им,да попивам историите им,да открадвам историите им.Целувам я.Не е неловко,и двамата усещахме,че трябва да се случи.Целувам я още няколко пъти и и предлагам да се разходим навън.Вървим малко,сядаме на един парапет и започваме да спираме времето.Все се намира някоя заблудена кола,която разрушава идилията.Представяме си замръзнала София и само ние двамата,щуро крачещи между светлините.Деца.
Огладняваме,хапваме нещо набързо и и предлагам да дойде у нас.Возим се в такси,не си спомням шофьора.Май беше намусен.В леглото ми сме,а аз не искам просто да я изчукам.Целувам челото и,бузите и,брадичката и,а тя казва,че се целувам като Папата.Смеем се,правя магии с магическата пръчка на сестра ми.Много вълшебства за една нощ.Не ни се спи,а тя е толкова влажна.Накрая я сграбчвам и обладавам.Магическо чукане.Не си спомням подробности,просто беше така,както трябва да бъде.Животинско отвън и човешко отвътре.Трудно се разделяме сутринта.Тя замина след няколко дни.Аз останах по-дълго.