Моята позитивна история започва някъде на обяд,мързеливо,с гурели и татуировка от молив за очи върху лявата ми гърда.Има сърце и стрела,женско име,телефонът не се чете.Колко сладко.Плискам очите и вече знам къде съм,още едно плисване и знам кой съм.Продължавам да се плискам,но така и не узнавам защо съм тук.Нищо,връщам се в леглото и там лежи една млада жена,крехка и нежна,с бримка на левия си чорап,с крака,които те предизвикват да ги обичаш,а не да разтваряш нагло.Обожавам да обезчестявам жените,да вадя демоните от тях,да ги настръхвам с целувки,а после да връзвам и пляскам силно.Разтварям краката и нагло,облизвам я и я оставям да потрепва под дъха ми.
Тя няма име.Хората нямаме имена.Имаме полови органи и илюзии.Тя е тук,защото аз съм я повикал.Ще остане колкото и позволя и няма да има търпение да и се обадя отново.Моята позитивна история започва след като изпратя жената.Усмихвам се с притворени очи,докато тя обува панталона си.Не понасям жени с панталони,тя има крака,които всяка рокля би обикнала.Всяка рокля и аз.Няма нищо по-дразнещо от съвършенството-толкова е банално,че ти идва да изсипеш кофа с блажна боя отгоре му.Чао,казвам и.Тя слага своето цветно фишу,замисля се за секунда,навежда глава и си тръгва.
Моята позитивна история започва.
Като всичко позитивно,и тя е клише.Пеш из улиците,плюещи плочки,несъгласни да бъдат настъпвани,познатата свръхсетивност и уюта на олющените стени.Вървя.Хубава жена беше тази днес.Тя ме потърси,чела един стар разказ и искала да си говорим за проститутки.Накарах я да извади молива си за очи и да ми нарисува сърце,точно върху моето,а после и разказах долните си истории.Тя поиска да я чукам като проститутка.Не я целунах,тя гледаше настрани.После не понечи да вземе душ.Облече се и не каза нищо.
Обичам да обикалям София и да си мисля за жени.Всяка улица ми напомня за някоя изветряла авантюра.На всеки ъгъл някой някога е бил целунат.Всяко боклуджийско кошче е било венчавано под ръцете на влюбени хора,вяращи,че едно нищо и никакво кошче не може да ги раздели.Или разходките по релсите,когато вечер не минават трамваи по Графа.И малките откраднати жестове,леко запотените ръце и смеха.Смеещи се очи,това виждам.Сам съм,вече е тъмно и се кани да вали.Мисля за хората,щастието и удоволствието.Удоволствието има едно предимство-съществува.Ще вляза да изпия едно голямо,а когато изляза,вероятно ще вали проливен юнски дъжд,който ще трие следите на щастливите хора от улиците и ще дава още слюнка на плюещите плочки.
Изпих няколко и навън е свежо.Дъждът не е измил ългите на улиците,боклуджийските кошчета и релсите.Почистил ги е за написването на една нова позитивна история в центъра на София малко след полунощ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар