Здравей, читателю на блога ми!

Преди седмица с моя брат по перо и верен приятел Аню Сълев-Шнайдер започнахме един нов литературен проект. Казва се Letters of flesh, защото в него вложихме не само душите си, но и много думи от плът. Там ще публикувам новите си разкази, а ilkodebilko.blogspot.com поне засега остава като един архив на пътя ми като писател. Псевдонимът, под който ще публикувам, е Августин Господинов.

http://www.lettersofflesh.com/
facebook - http://on.fb.me/11bhuKf
twitter - https://twitter.com/lettersofflesh

Приятно четене!

Илиян Любомиров

На Стела.

Тъмнината се движи със скоростта на светлината и отново е нощ. Животът ми минава като сянка. Плача на филм, слагам замразена пица във фурната, пускам си порно. До леглото си държа пакет мокри кърпички, с които да попивам лепкавата си душа.
Пия. Сам съм. Пълня догоре една водна чаша с домашна ракия. Всичко друго съм изпил. Отпивам, а сетне я покривам с малка чинийка, защото прекалено силно мирише. Не на сливи, а на дядовците до казана мирише, на прокисналите им животи, на захабените им ватени дрехи и на несбъднатост. На мен след време мирише.
Писател съм. Пия чисто, а писането разреждам. Пиша разкази, в които нищо не се случва. Печеля достатъчно, за да си плащам наема и да пия. Живея сам и пия сам. Живот за понасяне, низ от неслучки. Всъщност не съм съвсем сам, с мен всяка нощ пият и няколко анонимни винарки. Не ги гоня, сигурно и на тях им се е насъбрало. Жадни, кацат невъзмутимо на чашата, сетне подлютени летят на зигзаг. Наливам отново и им казвам наздраве.
Не товаря думите със смисъл, пия, редя пасианс, а когато ми стане скучно, си измислям истории.Пасиансът е най-добрият катализатор на бяса, който пъпли по мен. С всяка глътка очите ми се притварят от нахлуващите импулси. Обича ми се. Безгласно. За повече нямам сила. Искам просто нея. Искам да пиша думи в замръзналия и дъх през зимата,като в балончетата на комикс. Искам да ям ванилов сладолед с бърбън от глезените и, а той, вече разтопен, да се влива между пръстите и. Не, не искам да я докосвам, ръцете ми са мазутени, а тя е див мак, с треперещи листенца. Стига ми да я виждам, ясна и пареща, да я вдишвам, да чета мислите и и да я пазя от дракони.
Отпивам още една глътка направо от бутилката, за да не уплаша накацалите по чашата дружки. Да пием за нея, момчета, аз черпя! Вие сте истинските ми приятели и ще ме разберете. Не ви пука за провалите ми, не завиждате на успехите ми и знам, че няма да ми я откраднете. За моето смугло момиче да пием! Истинска е колкото буря, без недоизказаности и без послевкус на тъга. Джиджана, рошава, бълбукаща, ефирна. Отгледана от вълци, опитомила мен, знае, че телефонът ми е вечно без батерия, но вратата ми е винаги отворена. Не и трябва покана, тя не понася етикета. С влизането си би изпила едно на екс, а после би скачала върху леглото, напук на гравитацията и съседите. Обича ми се, момчета, нея ми се обича. Наум целувам всяка извивка и захапвам всяка издатина.Наум.За повече нямам сила. Заспивам или вече сънувам.
Събуждам се от отката. Изстрел нямаше. Най-хубавите си дни прекарах нощем.

18% смугло.

Ти,мое смугло момиче,
Си див мак с корени лудост
В артериите,жилите,пръстите.
Задъхан,жадно те вдишвам.

За теб бих бил филм,италиански.
Филм-галимация,набързо написан
От развален поет,щастливо умислен
И заснет в къща,обрасла в къпини.

Виждам те върху шкафа в кухнята,
Този до заглъхналия хладилник.
С колене към гърдите,белеща ябълка
А по обелките и полепват прашини.

Отварям бутилка вино,тръпчиво
И те поливам,гледайки как
Червени вадички нетърпеливост
Целуват глезените на дивия мак.

Следва финал,а след финала е тъмно.
Безумно.Безсънно.
Безвъзвратно моето смугло момиче
Обичам.Бездънно.

Той стори.

История за играчките.История за Той.

Имам алергия към месото и шоколада,към секса и виното.Лекарите казаха,че имам алергия към живота.
Бесен съм от безразличие към хората.Возя се в метрото и пълня дробовете си хищно.Нищо.Слизам.Вали.Мирише на дъжд,липа и мокра кожа.Моята мокра кожа,а дъждът е от онзи,споделеният.Решавам да повървя.Дъждът вали,за да отмива ръждата.Никога не нося чадър.
Бесен съм.Безпокоен.Див.Ноздрите ми се разширяват,жадни за още кислород.Искам да се сбия с нея,да я победя,да я разгромя.Искам да я ударя.Не спирам да вървя,тиранично газейки плюещите плочки.Тиранин,който никога не е закусвал кифла с кайсиево сладко.Кофи с вода се изливат върху мен.Кофи с вода и кофи свобода.
Напоителният дъжд свежда главата ми надолу.Очите ми не спират да търсят отражението на луната в локвите,а после ги затварям и я оставям да ме води.Събуждам се с усещането,че повече никога няма да мога да заспя.Гол съм и идва някой,а аз тичам като сумнанбул.Инсомниа.Пренавивам часовника си на берлинско време,за да спечеля още един час с нея,сетне го изхвърлям.Един час не е достатъчен.100 думи не стигат,вечността е кратка.Най-трудно е да сложа точката.
От безсилие я стискам с все сила,захапвайки я през коженото яке.Тръпчиво-сладка е като джанка,откъсната на първи юни,малко преди да съмне.Костилката и горчи като черен шоколад,ненатрапчиво,но плътно.Иска да изпита пределите ми и ми удря шамар.Побеснявам,че не мога да побеснея и захапвам кокалчетата на ефирния и юмрук.Под 45 градуса животът не е напълно инакъв,но не е и съвсем същият.
Притискам я още по-силно,изпитвайки нейния предел.Жена.Котешка колкото само тя може да бъде,с дълбоките очи на дете и стара душа.Котка,толкова черна,че козината и лъщи на слънцето,а гръбнакът и се извива като въпросителна,когато някое зло куче тръгне към нея.Жена с дъх на спотаеност.
-Научи ме да летя,великане,-казва,а аз разтварям ципа на моето яке,за да я пусна по-близо.
-Ти си летяла вече,буря,а аз имам нужда от още много дъжд,за да измия ръждата от крилете си.
Не ми позволява да сваля гарда си,за да ме съхрани като мъж.Момчетата се влюбват,мъжете обичат,а силният мъж най-силно има нужда от силна жена. Не фатална.Борбена.
Не влизам в битка,ако знам,че ще завърши реми.Обичам да играя до край,със свалени карти.
-Мерим ли си ги?,питам я.
-Не,говорим си.За играта,а не за победата.Жена може ли да те притесни?
-Да,но не казвай на никого.
-Няма да кажа,защото не всеки заслужава да знае.Целуни ме и ми позволи да го сънувам...
Захапвам парфюма и преди да каже „моля” и вкусвам къпинените и слепоочия.
Имах нужда от анонимността на голите си стени,за да успокоя думите си.Мокър съм,но горя.Сипвам си коняк в кристална чаша.Хубавият коняк е като желанието.Пие се без лед,на малки глътки,за да достига до душата.
Думите са лепкави и още влажни.Толкова дълго бях каменен,че не разбрах как по мен пораснаха къпини.

Буря.

; е най-еротичният знак.
Целувка на мъж и жена.
Хармония на самотата.
Влюбвам се в точките и,а тя харесва
Моите въпросителни.
Начало с удивителен-емоция.
Нужда от думи
Помежду ни
Нямаше.

Буря,която желая.С устни
Диви къпини.
Вкусни.
Които бих целунал насаме.
И пред всички.

Тиха лудост
Издува ръждивата капачка.
Буря в буркан.
Сърцеблъсък.Дъх,два,три,а после
Гръм!

Пия желание от назъбения буркан.
Без лед.
Жадно.
Топлина навлиза от гърлото
Право в душата.


Нощта ухае на люляци.
Прецъфтели.Отречени.
Ромът бавно се развиделява.
Душата е мъждивост.
Особено сутрин.

Да си безподобен е изкуство.
Слабостта е сладост.
Не искам контрол.
Търся най-болезнения момент
Да го изгубя.