Сядам да пиша по цитат на Марк Шпиц.Кой е Марк Шпиц?Детронирана легенда.Вторият.Предпочитам Майкъл Фелпс.Не плащам 14,90 за кабелна,за да гледам как някой си скъсва задника.Човек избира пътя си и се бори,ако победи-казва някоя мъдра мисъл по телевизията и си отива.Наистина не ми пука колко усилие стои зад 7 златни олимпийски медала,сигурен съм,че и на Марк не му пука за моите постижения. Майсторството на величието е да правиш нещата да изглеждат лесни.Пред очите ми са Марк-облян в пот и Майкъл-запалил коз с приятели.Продължавам да предпочитам Майкъл.
Живея в 21и век,ера на глобализация и отчуждение.Не бих говорил са собствените си битки,както не ме интересуват вашите.Отдавна не съм човек,аз съм продукт и вие всички ме консумирате.Не ви пука дали имам температура,дали съм се наспал,или котка ми е умряла.Когато сте с мен,вие искате най-доброто от мен.И аз ви го давам.Това са простите правила на съвременното общуване.Консумиране на съвършенства.Да пишеш по такава тема и да не се гмурнеш в изобилието от клишета-това е моята победа.Четете есето ми и не ви засяга,че за да пиша така,съм прочел стотици книги,чукал съм десетки жени,друсъл съм се,напивал съм се,докарвал съм се до ръба,прекрачвал съм го и съм се връщал отново.Имате право да не ви засяга.
Победата и провалът са морковът и пръчката,тласкащи ни да продължаваме.Гледах по Нешънъл Джиографик някакъв филм,че има център в мозъка,отговорен за загубите и победите-наблъсква те с хормони и ти кара да не забравяш усещането и от двете.Победата е инстинкт,а аз съм опитомен.Не обичам да тренирам,не обичам да се боря,не искам да съм най-добрият.Животът ми не е състезание по щастие,в което победителят получава кола,жена и къща.Моята победа е да приемам несъвършенствата,да живея с безмислието,да запазя съзнание по течението.
Не мисля,че всички обичат да печелят.Обичат да печелят хората,които никога не са печелели истински.Победата носи празнота,провалът извисява.От грозното можеш да си извадиш поука,от хубавото можеш само да си го извадиш.Победителите са просто банда упорити копелета,които си умират да раздуват за цената на успеха и за това как всичко е процент талант и 99% работа.Не ми се слушат глупости и сменям канала.Всички гръмки тези за триумфа за ненужни за знаещите какво е той и депресиращи за останалите.
Когато животът ти предлага лимони,млъкни и си яж шибаните лимони.Примири се,няма принц на бял кон,няма да станеш велик,животът няма смисъл,любовта е болезнена,отличниците не чукат манекенки...примири се и продължи.Това е победата.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар