Крушката на самотната лампа
Трепери и нежно примигва
Кара сенките да танцуват
И после за мъничко стихва
Ъгловата като човек
Седи непреклонно на поста
С прегърбен силует
И задача уж толкова проста
Наднича в листа ми
И гъделичка запетаите
Сенки преди да потъна
Лъчите и преди края
Гася я,в нея остава да тлее
Разкривеният ми почерк
Общавам и това да не е
Последният съвместен очерк.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар