Моят поглед

Седя си сам във мойта стая,
Мислите ми са далече,
Дали истината за Смисъла ще узная,
Или вътре в мене нещо ми пречи.

Май съм прекалено мързелив,
Да достигна голямото познание,
Затлъстяващ външно и вътрешно ленив,
Мечтая за някое почетно звание.

Мечтая да съм напудрен,официален,
Да гледам сериозно и да говоря тежко,
Да разправят,че бил сън гениален,
С ореол от мъдрост,а под него-смешко.

Не,не мечтая за нещо такова,
Не искам да съм тесен специалист,
Искам да счупя и последната окова,
Реших го,ще стана балетист.

Ще стъпвам нежно по света,
Пременени във пъстри дрехи,
Това е,привлича ме цвета,
Но дали ще имам успехи?!

Или пък скитник ще стана,
Без път,посока,нито цел,
Самотен и нежелан като врана,
Или пък като орловец смел.

Ах,наистина не зная,
Моят капитал е младостта,
На свежи идеи и похотливост ухая,
Нека почака мъдростта.

Когато съм щастлив,ми става виновно,
Не трябвало да се живее за момента,
А бавно,напоително и монотонно,
Ай’ стига,сипи по мента!

Стига с тези поучения,нека живея,
Нека постигна нещо наистина ценно,
Ако не успея,просто ще се засмея,
Това е моето желание тленно.

И по криволичещата си пътека
Аз няма да се загубя,
Без да бързам,по-полека,
Аз живота ще омая и разлюбя!

27.11.2009