Винаги,когато реша да пиша за философски понятия,първо се запознавам с мненията на големите преди мен-мнения,които и до днес повтаряме като глухи клишета.Домът...моята крепост;домът като символ на родината;домът като извор на живот,топлина,подкрепа.Като се замисля,институцията Дом е може би единствената,която е останала сравнително стабилна,неопетнена и все още носи своята тежест у нас.Но в душите на моето поколение живее една друга представа за дома-дом е там,където ти е хубаво,където си пълноценен,където създаваш нещо и то бива оценено.И тук идва демитологизирането на схващенето,че дом и България се препокриват.
Едно от най-неприятните усещания за младия човек е да се изгуби-да усети,че пътят,по който е избрал да върви,не е неговият път в живота;ценностите,в които е вярвал,да се сгромолясат,да се окаже сам и изостанал от всичко,случващо се около него.Тогава се пречупваш и израстваш-по-зрял,по-силен,по-готов да се справиш със света,но и много по-самотен и нещастен.Тъжно е,когато за първи път осъзнаеш,че светът е голям,а спасение всъщност не дебне от всякъде;когато изведнъж получиш своята свобода,но не си бил готов за нея;когато не знаеш кой си,накъде отиваш и защо...Не трябва да се драматизира много,да си млад и свободен е безценно,но не е лесно да останеш такъв,защото неусетно започваш да усещаш как животът бавно,напоително и монотонно оставя своя отпечатък върху теб.
Много е модерно да си млад и неразбран,всички тийнейджъри си умират да се правят на енигматични,да се затварят в себе си и да се депресират.Когато си говорих последния път с баща ми на тема „търсене на себе си”,той ми каза:едно време нямаше такива неща като да намираш себе си,едно време имаше 2 години казарма,а за да се избегнат подобни отклонения,младият войник никога не биваше оставян без работа...за да не мисли за глупости.Дали намирането на вътрешен мир е глупост,е спорно,но безспорно много по-лесно е било да не се губиш,оставен да вървиш сам,а просто да бъдеш вкарван в коловози.А днес коловозите не са каквито бяха,днес поп и рок културата внушиха на всички,че са специални и че нещо зависи от тяхното себеоткриване и изведнъж хората се юрнаха да се намират.Колкото и да ми е неловко да го призная,и аз,повлечен от тълпата,поех по собствен път,загубих се с надеждата да се намеря...и ето как за мен понятието дом стана много разтегливо.
Възпитан съм в дух на патриотизъм от достойни хора,които са направили своя избор да останат в България и твърдо са го остоявали в най-смутните български години от новата ни история.Те никога не са си позволявали да винят когото и да било за състоянието на страната,а са заставали зад градивната позиция сами да изработват благосъстоянието си.И аз съм попивал-повече като личен пример и по-малко като поучения.Чувствам се горд ,че произхождам от честни,истински хора с морал,ценности,характер,самодисциплина и самоконтрол.Но изведнъж аз напуснах гнездото с добри чувства и моят дом се изгуби някъде в миналото,за да го намеря в настоящето...но вече друг и на различно място.Много мислех за връзката топос-време що се отнася до величината дом.Всъщност домът няма голяма връзка с мястото.Да,бащината къща е само една и особено ако познаваш всяко камъче по нея оставаш емоционално свързан завинаги,но домът е там,където си обичан,уютно ти е и знаеш,че има някого,с когото да си побъбриш.Странно,но в момента моят дом е едно от най-евтините общежития в Берлин.И се чувствам добре.Тук е моето вкъщи не заради шарените стени и намерените мебели.Тук е моето вкъщи,защото имам близки хора и не съм сам.И най-хубавата недвижима собственост губи блясъка си,ако нямаш с кого да я споделиш.А аз имам...моят капитал са младостта,идеите ми и старата ми тетрадка.Когато си млад,не тежи да ядеш сандвичи и спите по няколко човека в стаята...даже помага.Това е романтиката на младостта.Както би казал Дейниъл,виден мускетар от четвъртия етаж,”да си млад и да нямаш пари те изгражда като личност...и те разгражда като човек”.
Ето колко малко му трябва на младия мечтател-няколко филийки,много надежда и перспектива,един-двама съмишленици и малко публика.Ето така една малка шарена стаичка става твоят дом.А малкото мърсотия по пода,виковете на разгонената съседка и тоалетната без вентилация не могат да развалят магията.Защото за всекиго идеята за дом е силно идеализирана,тя е отвъд материалното,домът е там,където духът и тялото са свободни...
Няма коментари:
Публикуване на коментар