Шарена сол

Искам да се напоя с талант,
да се изтъкая от противоречия,
Да съм по-народен и от стар Трабант,
Духът достоен-вечен е !

Ще овкуся живота си с надежда,
С малко усмивки ще се поръся,
Ще се изтъкая от шарена прежда,
Без цветовете животът пуст е!

Ще се сближа и с музите горди,
Ще опитам що е вдъхновение,
И стиховете да зазвучат като нежни акорди,
Ще втъкая в тях малко прозрение.

Прозрението няма да ме направи щастлив,
Но ще бъда няколко грама по-човечен,
Не ще се пречупя пред живота кирлив,
И няма да се наведа и да бъда посечен!

Човекът...кой съм аз ,че да пиша за него,
като сам седя на голям кръстопът,
Имам си едно мъничко кредо,
Над чувствата ми да не властва умът.

Защото чувството поражда нещо свято , чисто
към него не можеш да си безразличен,
От огърлицата на живота най-светлото мънисто,
Има смисъл ,ако обичал си и си бил обичан...