Oтивах на първото си заниятие
И ме намокри пролетно дъжда,
Пое ме във влажните си обятия
И отми натрупалата се по мен ръжда.
Дъждът е вода,а тя е живот
Си казах и забавих крачка,
Сляха се капчиците дъжд и пот,
Претича дама с чадър.Глупачка!
Бяга от свободата да си мокър до кости
да не бързаш и да си винаги точен,
бяга от прозрачните и чисти гости
бяга,а върти се в кръг порочен.
От дъжда се настива и излизат петна,
Ще се скрие тя зад извинения и опит,
И в търсене на своята защитна стена
Ще се срине самотна с метален грохот.
Непорочно кадифени са топлите капки,
Като усмивката на малко момиче,
Като благоуханието на бабините сладки,
Като да кажеш за първи път ”обичам”!
Няма коментари:
Публикуване на коментар