вторник, 2 февруари 2010 г.

Наздраве!


Отмина и януари...с него и многото именни дни и другите празници,та като поизтрезнях,се замислих за смисъла на всичко това.Отдавна сме се отдалечили от християнството и не вярваме в чудеса,но продължаваме да честваме дните,посветени на нашите светци,Коледа,Великден...но защо? Дали е просто навик,страхопочитание да не си първият,дръзнал да се отклониш от правия път,или пък просто поредният повод да се хапне и пийне юнашката.
Това с навика е доста характерно за хора,които вървят без път и идея,за слаби духом,изгубени между ежедневните си проблеми.Същото важи и за 2рата групичка,само дето те имат своя път или по-скоро коловоз,но той им е бил наложен и те не са достатъчно силни,за да излязат от него.Най-много остават обаче тези,които гледат на празниците като на добра причина да се почерпят...като се замисля,май всички сме така,което е тъжно.И доста първично.Кое кара българите(както и вероятно повечето славяни) да жадуват така силно употребата на алкохол?
На първо място може би е липсата на надежда,която се корени в трудното битие.Алкохолът предоставя паралелен свят на изгодна цена,доближава те до това,което винаги си искал да бъдеш,но никога не ти е стискало,алкохолът дава смелостта на малките души,с него всичко,дори и ежедневното общуване,изглежда по-лесно.Но за повечето все още якото пиене е символ на простащина,низост и липса на възпитание и обноски и затова то трябва да бъде оправдано!А оправдания дал Бог-буквално.Няма ден в църковния календар,в който да не се чества нещо-я смърт нечия,я възнесение...но нещата не свършват дотам,все пак живеем в 21ви век,вече всеки с малко повече власт и пазарен нюх се опитва да изведе в култ неща,които да се честваме.И доста успяват-най-типичен пример е дядо Коледа,продукт на кока кола.Свети Валентин е също успешен пазарен трик,ето че само и само да се напием и да правим секс сме готови да си внасяме празници и от чуждите религии.Ами баловете и 8и декември-ако някой ми каже в името на какво си маха главата,ще го призная. Любим все пак ми остава 2ри февруари-бау бау.Има дни на всичко и всеки-има и евтин алкохол...като поставим така нещата,звучи доста плашещо и нагласено.Звучи и много удобно-за покоряването на една страна,един народ,или дори отвъд е необходимо много малко-да отнемеш надеждата на хората,а после в малки дози да започнеш да им продаваш щастие.Щастието,което те никога няма да изпитат трезви.Не ти връзва с жените-напий ги,не ти върви в кариерата и личния живот-напий се!Лесно е.А като прибавим и традициите в производството на спиртни напитки в мазета,казани и знайни и незнайни бараки у нас,ситуцията започва да намирисва много сериозно...на джибре!
Но нека не сме песимисти докрай,а да потърсим други основателни причини да се пие.Студеното време е много удобно за срамежливите пияници,само дето това глобално затопляне направо им нанася удар под кръста.Добре че вална много снежец тая зима,че иначе що ракия трябваше да чака по-убедително извинение да бъде употребена.Има го социалният елемент на алкохола-той обединява.Сбирките на по чашка са влезли прекалено дълбоко в националните ни бит и култура и за изкореняване не може и дума да става.И не говоря само за пияниците по селските кръчми,говоря и за пияниците по градските кръчми-немислимо е да отидеш на дискотека и да чукаш мацка,ако не я напиеш,не я надрусаш,или не я изнасилиш.Може да си много готин,но в момента правилата са такива...а ако не си много готин,още по-добре за теб.Има го и битовият алкохолизъм-всяка вечер на по ракия и салата.Идилия.Не можеш да виниш хората за техните малки удоволствия.Ако бачках по цял ден,а после на плещите ми падаха и всички домашни задължения,вероятно и аз щях по-честичко да си попийвам.Ние,младите, сме пишман пиячи-пием рядко и некачествено,това е като да четеш рядко-ставаш полупияница и полуинтелигент,което е наистина безславно.Като видим пиене,се нахвърляме жадно,защото нямаме търпение да изживеем полагащите ни се 10 минути дилируим.Няма култура на пиене,което предвид отсъствието на култура изобщо,сякаш не е много притеснително,но пък тази липса поражда много грозни гледки.В Германия имам чувството,че състудентите ми едва сега изживяват това,което за мнозина малолетни беше начин на живот в Double Vision и Amor.Не знам кое е по-кофти-да видиш 14 годишен,омотан в тоалетна хартия на някоя пейка около НДК в 9 и 30,или 20 и няколко годишен в същото състояние на пейка до Бранденбургската врата.Май и двете смърдят.Явно просто съм свикнал повече с 1вото и като видя мъжага в силите си,очаквам чудеса от героизъм(под бутилка е смешно).Явно 19 години в България остават неизлечима следа.
Обичам няколко мърди изказвания по повод пиянството и поводите.”Някой пият от мъка,други от радост,трети-от сутринта”определено най-точно улавя духа и дъха на българите.Ние сме племе,което пие всичко,което изгаря,праска всичко,което мърда и не вярва на нищо,което кърви 5 дена и не умира.Също обичаме и разнообразието и не признаваме граници-„ракия и бира,и водка,и ром-пиеме всичко,дай одеколон”.Но най-формиращи са „крушата не пада по-далече от сливата”(поетът е имал жълта къснозрейка,която седи в основата на 55 градусовата пърцуца) и”с какъвто се събереш,с такъв ще се напиеш(по-благозвучно е с”ще се на...любиш”,но за целите на статията съдържанието е променено).А”по-добре известен пияница отколкото анонимен алкохолик”си е направо поощрение за достигане на нови висоти.
Когато нямаш скъпа кола,жена ти е грозна и те бие и не можеш да си видиш оная работа от шкембето,не ти остава нищо друго освен да станеш квалитетен пияч.Всъщност ако си готин,алкохол не ти трябва,а ако не си-той няма да ти помогне,но май хората обичат да пият заради надеждата,която дават спиртните напитки.Черният дроб е крайно разтегливо понятие,махмурлукът е победим със зелев сок,а безпаметността се котира в момента.Така че наздраве!Аз намерих удобното извинение,че In vino veritas,и не ми остава нищо друго освен да вървя с бодра крачка и леко полюшване към истината,пък била тя и горчива като отлежал пелин...
02.02.2010г.(в очакване на Трифон Зарезан)

Няма коментари:

Публикуване на коментар