четвъртък, 14 януари 2010 г.

Луи


Луи беше странен,леко циничен,
Той търсеше красотата в малките неща,
Единак по природа,но от девойките обичан,
Защото владееше на красноречието мощта.

Но Луи реши да избяга,
Заряза всичко и почна наново,
Заряза жените и стана мъжага,
Изолира се и решението беше готово.

Трудностите го направиха силен,но сам,
И като че ли порасна,
Тръгна по пътя си без угризения,без срам,
И главата му взе своето от страната му страстна.

Дали ще се справи,дали ще успее,
Дали си струва,това ли е пътят,
Като мъж желаеше положението да владее,
Но като човек му се искаше мъничко да го опътят.

Мислеше за своите качества,за своя шанс,
Мислеше и за промяната,мислеше за всичко,
И мислейки се капсулира и изпадна в транс,
И неусетно се превърна в съсухрен чичко.

А после ли...после историята мълчи,
Угаснаха на неговата улица слънчевите лъчи,
Забравете за него,момичета,
Забравете,но помнете,че го обичахте...

06.10.2009

Няма коментари:

Публикуване на коментар