събота, 30 януари 2010 г.

Германия в 1000 думи

В Германия съм от около 4 месеца и не съм вникнал в бита и културата на немския народ особено много,но когато си говоря с близки,роднини или пък свалям българки,всички проявяват солиден интерес как е по немско,вярно ли е,че швабите са руси,подредени и студени,пият бира и карат Голф-ове...хората обичат клишетата,те им дават малката доза сигурност в обърканото им ежедневие и упорито се придържат към тях.Тези от предишното поколение,веднъж забили някоя източногерманка по морето,са верни до гроб на идеята за реда,окосмяването и бирата.А моето поколение ли-почти не познавам хора от моето поколение,на които все още им стиска да отидат на море без лаптопите си и да забиват мацки...така че и те се опияняват от преувеличените истории на бащите си и клишетата продължават да живеят статично в динамичния ни свят.
Но какво става,когато,нахъсан от цялата рода да отидеш и да им покажеш на тия неграмотници в Германия колко сме умни българите,ти попаднеш на място,където не те пускат в най-яките клубове,ако си изтупкаш лъскавата кола отпред,хората с пирсинги по цялото лице говорят като потомствени аристократи,трудно различаваш половете и се чувстваш културно и емоционално изостнал.Всъщност изостаналостта в това отношение е един от големите плюсове на България,защото определено в големите европейски столици виждаш като с машина на времето накъде се е опътила и нашата родина и че опадъкът на нашето общество е неизбежен.Но все пак си изостанал...нямаш нито една придобита дупка по тялото си,и кецове нямаш,и косата ти е в един единствен цвят,който пък от своя страна не би отивал на нито един модерен шал...подстригваш се и гледаш да си спретнат,но от километри миришеш на източноевропеец.Водиш едни и същи монотонни разговори,защото за повече не си достатъчно добре езиково подкован,а и кой иска да си говори за живота с един българин.Философстването е приоритет на хората с шалове и очила от 80те,те са „релевантни”,на теб ти остава да тренираш повече,да четеш повече и да подобно на Вазовите хъшове да се събираш с несретници на твоя хал,да пиете ракия, да разреждата с чешмяна вода и да мечтаете.
Иначе немците не са студени,просто държат на личното си пространство...нещо напълно непознато за един българин.И да,тези,с които аз общувам,са интелигентни...носят своята отговорност,че имат шанса да учат и не се размотават,подреждат си ангажиментите така,че да могат да се забавляват,да пътуват и да се чувстват пълноценни като хора.Тук,ако вършиш добре това,за което ти се плаща и не пречиш с действията си на никого,имаш пълната свобода да правиш каквото поискаш.Имаш и възможности.Но това е свобода,чието истинско значение много убягва на един българин.Свобода,която произтича от ред и организация.Кой е по-свободен-един немец,или един нашенец...не знам,наистина не знам.Тук е прекалено уредено,животът ти протича между разписания и работни времена.И неусетно започваш да се роботизираш...странно е,че хора,които имат толкова възможности и желание да бъдат различни,са толкова еднакви.Държавата вече не вкарва в коловози...силово.Прави го чрез поп културата.Няма да засягам темата за глобалните конспирации и промивки на мозъците,но ако прекараш повече от месец в една развита съвременна държава,неусетно започваш да се променяш-и като визия,и като начин на мислене.
Хубавото на Берлин е,че е мултикултурен,но пък на моменти е прекалено шарен и не се свиква лесно.Имаш всичко,което ти трябва,за да живееш,обаче лека полека започваш да ставаш лаком.Полуфабрикатите отстъпват пред био зеленчуците,отровните кренвирши-пред охладеното месо...започваш да заемаш своята отредена роля на гайчица в голямата консуматорска машина.А усмихнатите руси глави от билбордовете те насърчават да продължаваш докато изведнъж не можеш да си представиш живота си без определена марка минерална вода.Това е Германия.Тя не е по-различна от останалите западноевропейски държави.Не мисля,че е скучна...ако на 19 изобщо успяваш да скучаеш,значи проблемът ти изобщо не е в Германия-та :) Младите хора тук са като младите хора в България след 2-3 години.Колите са чисти,без излишни конски сили,бирата е хубава,вурстчетата-също.Не знам как им е телевизията,предполагам същите щуротии като у нас,само че с повече инвестирани пари.Парковете са чисти и по пейките няма тийнейджъри,които се натискат и пият бира...или не са пораснали,или са го надраснали.А жените са готини,ходят много по-естествени отколкото в България.Когато са на дискотека,се обличат по-придизвикателно,когато са на работа или в университета-семпло,с придържане към личен стил.Просто са се научили да не бъркат боя и ситуацията.Рядко ще видиш двойка студенти.Виж,студенти по двойки,които се ровят във Фейсбук или нещо от сорта-дал Бог.Явно комуникацията еволюира.Иначе хората и тук,и у нас се борят за същите неща-признание,успех,реализация,сигурност.Само че те си отсояват позицията докрай.Политиците служат на народа и мутри няма,или поне не в смисъла,в който сме свикнали да ги виждаме в България.Няма я показността.Хората си купуват качествени неща,но по-скоро за себе си,а не за да парадират.Берлин наистина е странно място.Тук ако отидеш с кола на университет и хората се дистанцират леко.Защото младите не е нормално да карат скъпи коли,за младите има метро и колелата...добър житейски урок,който те приземява малко.Тук скъпите коли ги карат зрели хора,хубавите жени са над 30-35(кой ги кара тях очаквайте в следващата ми статия),а спокойствитето е начин на живот.Звучи странно,но се свиква.Много рядко имам поводи за стрес,причините за който произлизат единствено и само от мен самия.Научаваш се да подреждаш живота си-нещо много ценно за човек на 19.Ако искаш да бъдеш,бъди...ако си чужденец,няма да е лесно в началото,но поне знаеш за какво го правиш.Защото младите хора са жадни за признание,а това общество е щедро на поощрения.И странно,но не се чувствам смазан от нещо.
Тепърва започват по-големите ми изпитания-да си намеря работа,да участвам активно в (не)правителствени организации,да гоня успех в професионален план,но не за сметка на личния.Оптимист съм,имам всички предпоставки да успея,въпрос на избор е накъде да насоча усилията си.Германия не е по-справедлива от България,борбата си е борба.Много още имам да и дам,вероятно неколкократно повече ще си вземе сама,но засега това е пътят.За мен България не е затворена страница,напротив...просто в момента имам нужда да се чувствам пълноценен,да правя нещо смислено,а не да блатясвам умствено и емоционално и да се надявам на чудеса.Не вярвам в чудеса,късметът е естествено продължение на усилена работа,а трудността е това,което прави ежедневието интересно.Остава ми да си наложа само 2 неща-самодисциплина и самоконтрол...но не бързам,рано или късно ще ми ги наложат.
Ако някой се интересува истински от Германия,тази скромна статийка с впечатления е само отправната точка за задълбочаване в местните бит и култура...ако ли не-тя е един удобен начин да затвърдите клишетата,които живеят в душите ви и да продължите да се тъпчете с мита,че от наш’то по-хубаво няма :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар